При Тръмп външната политика на САЩ ще бъде по-предпазлива

ИСКРА БАЕВА е родена на 12 януари 1951 г. в София. Завършила е история в Софийския университет. Сега проф. д-р Баева преподава съвременна история, история на международните отношения в Историческия, Юридическия и Факултета по журналистика в СУ. Сред по-важните й публикации са "Източна Европа след Сталин, 1953-1956", "Българските преходи 1939-2010" (заедно с Евгения Калинова), "България и Източна Европа", "Източна Европа през ХХ век", "Социализмът в огледалото на прехода". Искра Баева е автор и на първата критична биографична книга за Тодор Живков.


"България олицетворява сателитния синдром"


- Проф. Баева, ще бъде ли опитомен от статуквото антисистемният играч Доналд Тръмп? Ще има ли разлика между Тръмп пред дверите на Белия дом и Тръмп вече в Овалния кабинет?
- Най-вероятно ще бъде опитомен, но едва ли напълно. Ако се върнем към началото на президентството на Барак Обама, ще трябва да си припомним смелите му идеи за дълбока промяна в американското общество, за борба с неравенството, с бедността, за достъпно за всички здравеопазване, за затваряне на лагера в Гуантанамо, за преодоляване на расовите проблеми, за защита на природната среда по цял свят и т.н. И какво от тези обещания беше реализирано през осемте години на президентството му? Много малко, макар че имаше и успехи, между които са ангажиментът в екологията, реформата в здравеопазването, но нейната съдба е много неясна при новата републиканска администрация. Случилото се с първия чернокож президент на САЩ, който събуди огромни надежди, само потвърждава старата истина, че е много по-лесно да се обещава, отколкото да се реализират обещанията. Както и това, че американската политика твърде много зависи от партийните машини, от държавната администрация, от интересите на големите концерни, от военнопромишления комплекс, от различните лобита, а волята на президента е ограничена. Независимо че конституцията дава огромна власт на американския президент, за каквато могат само да мечтаят повечето европейски лидери, той съвсем не е всевластен и независим от своята партия или обкръжение. Така че и Тръмп ще попадне в тази машина и ще бъде принуден да се приспособява към тесните за неговия характер правила.
Същевременно Тръмп притежава характер, който вероятно ще го отличава като президент - той е непредсказуем, не се съобразява с конюнктурата, включително и с общественото мнение. Тези личностни специфики му дават по-голяма свобода, защото всички знаят, че е своенравен и ще бъдат по-склонни да го търпят. При това скандалите следват Тръмп много отдавна, цялата му кампания беше придружена от такива, затова той може да не се бои от скандални решения - по-лошо едва ли може да стане. Така че при всички случаи САЩ ги очакват интересни времена, а дали това ще бъде за добро или за зло, ще покаже бъдещето.
- Очаквате ли реална промяна на американския външнополитически курс? Ще тръгне ли към изолационизъм Вашингтон?
- Да, според мен обещанието за нов външнополитически курс Доналд Тръмп ще се опита да изпълни. Той вече отхвърли част от търговските споразумения, обяви, че ще намали някои ангажименти на страната си, за да може първо да се съсредоточи върху вътрешната политика. Разбира се, страна с толкова големи интереси по цял свят не може да се върне към изолационизма на ХIХ в., пък дори и към изолационизма след Първата световна война. САЩ ще продължат да водят глобална политика, предполагам обаче, че ще се намали директната намеса във вътрешните работи на някои държави и региони, американската политика ще стане по-предпазлива, по-внимателно ще се преценява кога, къде и как да се ангажират. Най-общо казано - на преден план ще излезе дипломацията, а използването на военна сила ще стане по-нюансирано. Очаквам и намаляване на финансовите ангажименти на САЩ към външния свят, включително и при т.нар. износ на демокрация.
- Какво развитие на отношенията между САЩ и ЕС предвиждате предвид острите изказвания на Тръмп по отношение на Меркел например?
- Това, което казах, с пълна сила се отнася и за отношението на Тръмп към ЕС. Но трябва да припомня една по-отдавнашна тенденция - интересът на САЩ към ЕС намаля още при втория мандат на президента Обама. И това се дължи не на лично отношение, а на промените в света. Независимо че ЕС представлява огромна икономическа сила, неговата глобална роля намалява за сметка на възхода на азиатските държави, което накара Обама да обръща все по-голямо внимание на Азия. А при Тръмп тази тенденция ще продължи. Затова мисля, че и при неговата администрация Европа ще бъде уважавана, но по-скоро като "Стария свят", отколкото като континента на бъдещето. Основна причина за това са огромните проблеми, с които се сблъскваме: мигрантско-бежанския поток, негативната демографска тенденция, дълговите кризи, финансовите проблеми, конфликта с Русия заради Украйна и т.н., но значение има и липсата на единна външна политика на ЕС, да не говорим за военната му слабост. Европа продължава да бъде най-доброто място за живеене, но световното развитие зависи все по-малко от нея. А към тази обща тенденция трябва да се добавят и конкретните последици от участието на европейски лидери в кампанията срещу Тръмп. Сега всички онези, които се обявиха за Хилъри Клинтън, трябва да се приспособят към новия президент на САЩ, което няма да е лесно.
- Доста остро се изказва Тръмп и срещу НАТО. Очаквате ли промяна на ролята на САЩ в организацията?
- Всъщност Тръмп не се обяви против НАТО, а го разкритикува като остаряла структура, която се нуждае от обновяване. Дори очерта посоката на обновлението - по-големи ангажименти на страните членки към боеспособността на организацията. Тръмп предупреди, че САЩ няма да продължат да носят основните тежести и изцяло да се грижат за сигурността на Стария континент. Ако трябва да направя историческо сравнение, ще припомня, че с подобна теза започна своята "перестройка" и Горбачов - че страните от СИВ и Варшавския договор трябва да се ангажират, а не да разчитат само на съветската помощ и защита. Не вярвам и последиците да са същите, тъй като намаленият ангажимент на САЩ в НАТО няма да доведе до разпадането на организацията - просто вече не живеем в биполярен свят. Така или иначе, за европейските членки на НАТО предстоят трудни години.
- Дъждът от обвинения и санкции от Вашингтон към Москва стана още по-пороен след изборите. Какво да очакваме от новата американска администрация по отношение на Русия?
- Мисля, че и в това отношение ще настъпят промени, макар и не толкова резки, колкото мислят някои наблюдатели. Последните обвинения към Русия, отправени от президента Обама, поставиха грозна точка на инак не толкова лошото му наследство. Струва ми се, че неочакваната загуба на демократите на президентските избори ги тласна към истерична реакция и търсене на виновни къде ли не, само не и там, където са - в качествата на кандидатката. Но рядко е отправяно по-глупаво обвинение от това, че друга държава е избрала президента на велика сила. Отново ще си послужа с историята - защо никой в Русия не реагира толкова болезнено, когато през 1996 г. Борис Елцин спечели президентските избори благодарение на участието на американски специалисти в кампанията му. Вероятно, защото тогава нито в Русия, нито в САЩ управляващите искаха Зюганов за президент. Но това ли е американският модел на демократични избори? И това е само един пример от многобройните намеси на САЩ във вътрешните работи на други държави.
Според мен президентът Тръмп рано или късно ще се опита да постигне modus vivendi (начин на живот - бел.ред.) с Русия, като излезе от омагьосания кръг на нарастващи обвинения и несъобразяване с променящите се реалности. Кога и как ще го направи, ще видим.
- Къде е България в тази променящата се международна обстановка? След броени дни и новият български президент ще встъпи в длъжност. Какво да очакваме от него, как ще ни позиционира на международната сцена?
- В момента България олицетворява сателитния синдром. Водещи фигури в българската политика доброволно се поставят в позицията на най-верни съюзници на новия "голям брат". Големите сили наистина обичат някой да им върши мръсната работа, но не го уважават. Надявам се новият президент да очертае такава позиция на България, която да отговаря на българските интереси, и да накара както нашите съюзници, така и нашите противници да ни уважават. А ние да се гордеем, а не да се срамуваме, че сме българи.
- На изпроводяк президентът Плевнелиев отново не пропусна да поласкае Вашингтон и да хвърли огън и жупел по Москва...
- Колкото по-бързо забравим за този объркан човек, толкова по-добре. Дори не ми се коментира основната му теза, че не можем да правим външна политика на основата на интереси, а само върху принципи. Но кратък коментар се налага. От теоретична гледна точка тезата на Плевнелиев звучи чудесно, много западни лидери декларират това. Но ако анализираме действията им, ще видим ясно, че всеки защитава интересите на своята държава. Само Плевнелиев е готов да жертва българските национални интереси, за да защити принципи, формулирани в интерес на други държави. И се гордее, че е станал политик на годината на друга държава, а не на своята. А тъй като това е човек, който забравя и не уважава собствения си произход и минало, не виждам как ние можем да го уважаваме.