Причина и следствие

В понеделник вечерта край Пловдив падна хеликоптер и загинаха двама първокласни пилоти. Във всяка държава хора с тяхната професия са сред елита на нацията. Отговорните фактори в МО побързаха да обявят, че най-вероятната причина за инцидента е техническа неизправност на машината. Предстоят анализи, но е малко вероятно позицията да се промени. И това е фундаменталната грешка, защото пак ни представят следствието като причина. Техническата неизправност е следствието. А причината е престъпното отношение към армията през последните 20 години.
Точно преди две десетилетия, през 1998 г., под ръководството на тогавашния премиер Иван Костов и неговия министър на отбраната Георги Ананиев, взет от Пернишкия театър, започна погромът над Българската армия. Закриваха се поделения. После дойде унищожаването на бойната техника. Оказа се, че няма по-тъжна гледка от писта, на която са подредени самолети с отрязани крила. Дойде и унищожаването на ракетите ни със среден обсег. Но най-голямото престъпление бе съсипването на кадровия потенциал. От армията си отидоха хиляди способни офицери.
Логично некомпетентността, трупана през годините, започна да избива. Защото поддържането на висока професионална квалификация е непрекъснат процес. Ако се прекъсне, нивото на професионализъм рязко спада, особено във войската. А както се вижда, отрицателната тенденция ще продължи.
Управляващото мнозинство върна в начална точка започналия процес на модернизация на армията, като спря проекта за купуване на нови изтребители, което ще забави процедурата най-малко с две години. Вместо да отидат за въоръжение и ремонт, предвидените милиони пак ще изтекат - я за саниране, я за нещо друго. А военните ще продължат да са заложници на грешни политически решения.