20 Ноември 2019сряда19:47 ч.

Родословно дърво

Приключенията на неколцина швейцарци в България

Те продължават вече 130 години, минават през искрена обич към нашата страна - тяхна втора родина, през смесени бракове, през предаване името от прадядо на син и внук

/ брой: 41

автор:Ирен Танева

visibility 2269

След Освобождението от турско робство пред България се изправят многобройни трудности и проблеми в уреждането й като модерна държава. Изграждането на жизненоважните за съществуването й административни структури и институции поглъща почти изцяло вниманието и силите на сравнително малобройната и недотам добре образована наша интелигенция.
В първите години се създава своеобразен административен вакуум. Явява се необходимост от чужди специалисти във всички сфери и клонове на системата от държавни институции и учреждения. Тяхната помощ и дейно участие вършат чудесна работа не само в сферата на юриспруденцията и правораздаването, на финансите и общественото строителство, а преди всичко в областта на образованието, науката и изкуството. Броят на учителите-чужденци надхвърля триста от двадесет и две националности! Най-много са чехите - повече от сто. Швейцарците са двадесет, както и арменците.

Тома и Делфин, французойката от Лион, в дома им в Пловдив


Мнозинството от швейцарските учители пристигат като учители по гимнастика, поканени от министъра на народното просвещение Георги Живков. Заедно с тях е и преподавателят по френски език Алфред Оден - частен доцент по романска филология. Назначен е във Висшето училище само година след откриването му, преподава в него до смъртта си.
Подготвя първите учебни планове, програми и учебници за бъдещите специалисти по френски език. Има заслуги и в оформянето на цялостна концепция за съдържанието и структурата на методиката на преподаване, обучение, ученето и преподаването по този предмет в учебното заведение.
Оден може да се смята за основоположник на френската филология в първото наше висше учебно заведение. Той сътрудничи активно в списание "Мисъл" до края на живота си. Проявява интерес към проблемите на българската история. Въпреки немалкото неблагополучия и слабости на следосвобожденското общество, той храни искрени симпатии към усилията на българската интелигенция и към надеждите на народа за бърз напредък.

Внуците - цяла дружина. Всеки показва с пръсти на колко е години


Друг швейцарец с голям принос, този път в архитектурата и културата, е Херман Майер. Заедно с професор Иван Шишманов и с художника Иван Мърквичка той е в основата на създаването на Дружество за поддържане на изкуството в България. Негово дело е първата читалищна сграда - по поръчка на "Славянска беседа", където се провеждат благотворителни вечери, правят се начални опити за създаване на българската опера, представят се първите театрални постановки.
Майер е и най-изявеният архитект на банкови сгради у нас по това време. Строи такива сгради във Варна и Русе, в София. По негов проект е направен мавзолеят на княз Александър Батенберг.
Общинският градинар Даниел Неф е поканен от столичния кмет Иван Хаджигенов. Той има голям принос в създаването на градската градина в София, като прави цялостното й преустройство и очертава окончателната й структура. Столичният вестник "Средец" го определя като "първият чужденец, който си заслужава най-добре платата".
С името му се свързва и изграждането на Борисовата градина. По негова инициатива е създаден първият модерен разсадник (пепиниера). Той създава езерото с рибите, обогатява парка с нови дървесни видове. Синът му Карл пък създава градината при Докторския паметник. Придава й вида, в който в общи линии е запазена до днес.
Събитията, за които ще разкажем тук, се случват по-късно. Всъщност - не чак толкова. Спространовият род има вековна история. Род е на едри скотовъдци. Фамилното име идва от името на село Спрострене. По-късно част от потомството се заселва в Охрид. Тома Спространов има четирима братя и две сестри, а негови братовчеди - борци против турското господство, умират в Диарбекир. След време младежът заедно с братята си емигрира в България. Той единствен от момчетата става студент, специалност "Право".
Тома има ясно изразени леви убеждения и участва в освиркването на монарха Фердинанд Сакскобургготски. Това се случва в деня на откриването на Народния театър на 3 януари 1907 г. Като последица властите затварят университета, професорите са уволнени. А министърът на народното просвещение - проф. Иван Шишманов, подава оставка.
Пострадва и нашият герой - изключен е от университета. Баща му - Ставре (добре, че има финансова възможност) го праща да учи в Швейцария, в Женева. Там момчето заживява в красива къща на два етажа. На всеки балкон има много саксии с цветя (тя е запазена в тогавашния си вид до ден днешен).
Залюбва се с хазайката си Елен Поарие, с доста години по-голяма от него. След време двамата разбират, че очакват дете. Тома споделя с близките си в България. Те го съветват - естествено! - да се ожени за жената. Елен е протестантка, а Тома - източноправославен, затова се венчават и в двете черкви, които се намират сравнително близо една до друга. А имената им все още съществуват в техните регистри.
Родителите на Елен харесват зетя. Той е красавец, при това - с висше образование (нещо, на което тогава се отдава голямо значение), юрист. Годината е 1912-а. Подир няколко години - вече завършил, Тома е назначен за кмет на Дедеагач - днешен Александрополис. Тогава градът е в границите на България. В него той имал голяма къща и цяла маслинова горичка. Там се ражда единственото дете в семейството - синчето Георги. Когато то е на годинка, гърците решават да изгонят българите от града.
Сънародници съветват Тома да напусне, защото има опасност да бъде убит. Той натоварва детето и съпругата си на магаре и тримата тръгват. На границата гръцкият митничар дръпва обиците (големи, златни, наследствени) от ушите на Елен. Ушите й се разцепват и остават така за цял живот. Семейството идва в България, установява се в Пловдив. Сестрите на Тома са също там, а братята - в София. Само един от тях - Славчо, остава в Охрид, после дълго живее в САЩ, но се връща. Тома събира пари, построява къща до градската градина. Елен обаче не й се радва дълго. Разболява се и умира през 1937 г.
Всичко, което знаят за България, Елен и нейните родители научават от своя наемател и бъдещ съпруг и зет. Приживе тя научава само две думи на български - "добре" и "не". Затова на всички прислужници се налага да учат френски език. Когато пристига, доста харесва България. Много обича да ходи в Чепеларе - напомня й за Швейцария, за планините около Женева и за самата Женева. Харесва българската кухня. Особено й се нравят ястия, които съпругът й знае от родната си Македония - дюли с телешко и пиле със сушени сини сливи.
Чувства се поласкана, че има заможен мъж. От уста на уста в рода се предава една любопитна случка. Веднъж Елен отива на баня с приятелки (всъщност за нея това е първо посещение). Тогава на баня се ходи един път седмично - в събота, и там се прекарват няколко часа. При измиването, когато телячката изтрива дамите с кисе, Елен остава с впечатлението, че българите не държат особено на хигиената. Оказва се обаче, че и тя е като тях...
Както тогава е прието - Елен е домакиня. Управлява дома, занимава се със сина си, среща се с приятелки. Сред тях е мадам Шампоайе - също швейцарка, женена за българин. По-късно тя гледа внука на Елен - Тома. Първите френски думи той научава от нея. Освен това Елен има много лели и братовчедки в родната Швейцария. С тях поддържа контакт чрез писма. Въпреки че й харесва в България, тя изпитва и носталгия. На всяка втора дума казва "у нас", сравнява своето отечество с втората си родина. Като човек се отличава с мек характер. Висока е, много бяла, с нежна кожа и сини очи, които наследява внучката Елена. Носи огромни шапки (по тогавашната мода), а пред тях спуска шалче като воал.
Съпругът й се оказва също благ човек, макар и по-властен. Запален турист - двамата често ходят на планина. Знае много езици. Мустакат и с брада, също винаги с шапка, много обича бели костюми. Цял живот е юрисконсулт в тютюнева фабрика. Умира през 1954 г. Внукът му никога няма да забрави този момент - първото погребение на близък човек и първото, на което присъства.
И друга приятелка има Елен - французойката Делфин от Лион. Когато трябва да се вземе решение, винаги заявява: "Каквото каже Делфин". Тя е женена за българина Чеков, който внася първите тъкачни станове в България. Нейните четири деца са като братовчеди за внуците на Елен, а нея самата те възприемат като баба.
След време Делфин се развежда. Отначало заживява при свои близки в Пловдив, а по-късно - в къщата на приятелката си и съпруга й Тома, за когото се омъжва три-четири години, след като той овдовява. Обитава я до 1972 г. - до самата си смърт. В двора й има цели 96 розови храста, пет плодни дръвчета - две сливи, една дюля, ябълка, смокиня, малини. В него живеят и 20 кокошки, които всяка сутрин снасят яйца. За тях се грижи малкият Тома - по-голямото внуче на Елен. Двамата със сестра му не я помнят. Родени са след смъртта й.
От нея за тях остава един грамофон "куче марка" и плочи. Явно обича класическа музика. Донася от родината си любимото си столче, няколко украшения. Сред тях кръст със зелени и сини камъчета... И една забавна история горе-долу от същото време.
След Втората световна война на Запад се говори, че у нас цари голяма беднотия. Децата получават колети с шоколади "Милка" - лукс за онова време, пуловери от качествена, мека швейцарска вълна. Те и родителите им обаче изпращат снимка - с най-хубавите си дрехи. И изведнъж колетите спират - край с колетите!
Години по-късно, през 1968-а, умира бащата - Георги. През същата година обаче, като че ли за компенсация, се случва и нещо хубаво. В Пловдив пристига младата англичанка Джудит. Тя е учителка (написва два учебника за подготвителен клас). Тома води дискотека в един клуб. Двамата се запознават и започват да се срещат. Но когато решават да се оженят, срещу тях се изправят сериозни трудности:  Как така момче от социалистическа България ще се обвърже с момиче от "гнилия Запад"?
Двамата стигат до Президиума на Народното събрание и по-точно до един негов член - Кръстьо Станишев. Оказва се, че е приятел на дядо Тома и гарантира, че младото семейство ще остане в България и няма да й измени. Насочва ги към Георги Трайков - заемащ тогава особено висок пост в държавната йерархия. Той се обажда в окръжния съвет в Пловдив и така им разрешават да сключат брак.
Първото дете на Джудит и Тома - Георги, се ражда през 1972 г., двамата имат още един син - Филип, и дъщеря Мария. А тогавашният млад татко едва ли има нужда от представяне. Той е известният музикален журналист Тома Спространов. Вечерта преди неговото раждане родителите му танцуват почти без прекъсване. Оттам вероятно идва и силната му любов към музиката.
 Още като ученик той има голяма колекция от грамофонни плочи и затова го вземат за сътрудник в Радио Пловдив. В него през 1964 г. води предаването "На крилете на песента". По-късно - "Нашият дискоклуб". В Българското национално радио вече 33 години води "Пулсиращи ноти", 15 - "Любими до болка". В Пловдивското радио е водещ на "Любопитно петолиние", а във Военния телевизионен канал - на предаването "Рок и хеви" до 2010 г.
При негово посещение във Франция племенникът му, живеещ в Женева, го закарва от Париж в Швейцария. Той стига до квартирата, в която е живял баща му като студент - след завършването на Френския колеж в Пловдив. Успява да види и университета, в който е следвал. Тогава посещава вече споменатата къща на семейството на баба си Елен и двете черкви. Така осъществява мечтата на дядо си Тома, който иска да събере пари и да заведе сина си в Швейцария, но не успява.
Сестрата на Тома Спространов - Елена, е пет години по-малка от него. По професия е медицинска сестра, живее в Пловдив. Пенсионерка е, има син и внук на пет години и половина.
И ето - дойде ред на най-младите представители на фамилията. Най-големият син на Джудит и Тома - Георги, има две деца. Той вече 15 години работи на летище "Гетуик" в Лондон, съпругата му е англичанка. Филип също живее във Великобритания, има петима наследници (единият - синът Тома, носи името на прапрадядото и дядото), работи във верига хранителни магазини - на границата с Франция, и също е женен за англичанка.
Дъщерята Мария има едно дете, съпругът й е португалец. Тя е учителка по френски, английски, география и физика. Наскоро е завършила второто си висше образование. Така са спазени две фамилни традиции - предаването на името от прадядо на син и внук, и смесените бракове.

 

Социални работници излизат на стачка

автор:Дума

visibility 22

/ брой: 224

БСП настоява за безплатни лекарства на децата

автор:Юлия Кулинска

visibility 27

/ брой: 224

Предлагат работодателят да плаща до 15 дни болнични на година

автор:Дума

visibility 23

/ брой: 224

Уволняват шефа на ВиК в Перник

автор:Дума

visibility 27

/ брой: 224

До 4 пъти по-скъпа "Гражданска отговорност" за нарушителите

автор:Дума

visibility 27

/ брой: 224

Ще затварят за 3 г. бензиностанции с нарушения

автор:Дума

visibility 20

/ брой: 224

Длъжници няма да могат да напускат България с над 30 хил. лв.

автор:Дума

visibility 20

/ брой: 224

Инвестициите намаляват с 91,7 млн. евро през септември

автор:Дума

visibility 22

/ брой: 224

Предизборен дуел на Джонсън и Корбин

автор:Дума

visibility 26

/ брой: 224

Путин е недоволен от ръста на доходите

автор:Дума

visibility 24

/ брой: 224

Признаването на Косово струвало... $2 милиона

автор:Дума

visibility 20

/ брой: 224

Над 120 журналисти в турските затвори

автор:Дума

visibility 22

/ брой: 224

Въздаяние за предателството винаги идва

автор:Христо Георгиев

visibility 34

/ брой: 224

Тунелът

автор:Йонко Бонов

visibility 24

/ брой: 224

Фактите vs. Властта

visibility 27

/ брой: 224

Йордан МЛАДЕНОВ: Ще управлявам прозрачно, с ясни правила

автор:Юлия Кулинска

visibility 21

/ брой: 224

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ