Припомняне

След седемдесет и няколко дни на барабани и вувузели дори и най-съвестно следящия политическите процеси гражданин се нуждае от известно освежаване на паметта защо протестите продължават. А протестърите не са много услужливи в това отношение. От постоянно повтаряне на "Оставка", от насъскване за мистичния ден 4 септември, когато трябва да бъдат посрещнати депутатите, човек не остава с усещането, че самите организатори си спомнят в името на какво искат това, което искат.
Безкрайното лято май не се отразява добре на политическата памет. Всички повтарят клишета и предъвкват стари информации. Пак за Пеевски ли ще си говорим? Поне да бяха дали дефиниция за мафия и олигархия...
Те твърдят, че искат нови правила, нова държава, направо нов свят. И как и с кого ще го постигнете? Захранете ни с малко рацио!
 Оставка, оставка, оставка е страховит и готин рефрен, но е безсмислен, когато самият ти не само не предлагаш алтернатива, но и си в блажена амнезия защо цялата патардия продължава.
Днес политическото шоу прилича вече на изкуство заради самото изкуство. Протест заради самия протест.
Цирк заради самия цирк. И толкова. Безпаметно и тъпо.