Признания

Признат грях - половин грях, е казал народът. Може и за друго да е вярно, но когато става въпрос за здраве, признат или не - грехът си остава грях. При това с последици, които обикновено са непоправими.
Вчера къде направо, къде индиректно или без да се усетят, бившите управляващи признаха за грешките си в миналите 3 години. То това едва ли ще доведе до удовлетворение на пациенти и на медицински служители. На обществото... Днес нямаме достатъчно информация къде са парите ни от здравни вноски. Нямаме отговор защо близките ни не може да бъдат пълноценно лекувани. Днес дори бившите управляващи осъзнаха, че няма кой да задължи фирмите да правят отстъпки от цените на лекарствата. Дори те вече осъзнаха, че трябва да има контрол на болниците, които ще ползват обществен ресурс...
Но вече е време да се гледа напред - без прекаляване в обвиненията в минало време.
Ако искаме в нашата държава да има дружелюбно към пациента и към медиците здравеопазване, политическите партии трябва да потърсят консенсус (колкото и да е изпразнена от съдържание тази дума). Днес ни е нужна финансова стабилност на системата. Нужно е държавата да спазва ангажиментите си към спешната помощ, към здравето на децата и на възрастните хора, да умее да възнагради добрите лекари и болници и да им даде шанс да станат по-добри, да не забравя за хората, които живеят в отдалечените райони. И още куп проблеми.
И най-важното: в това време, докато политиците умуват над решаването на старите проблеми, хората да не мрат в линейките заради липса на екипи и апаратура, да не мрат, защото живеят далеч от болниците или защото заради лобистки интереси лекарствата не достигат до тях. Или още по-лошо - защото нямат пари, за да купуват животоспасяващите си лекарства. Тогава и признат, грехът ще си остане цял и неизкупен.