Проблемът с огромния дефицит беше преекспониран - далеч е от апокалипсиса

При приемането на Бюджет 2026 беше гласуван дефицит в размер на 5,7% от БВП (или общо 7,2 млрд. евро). Преди месец и половина, когато се скъсвах да обяснявам от екраните, че МФ изкуствено надценява този дефицит, бях обявен за „еретик“ и популист. Днес, след изминали 8 месеца от годината, оценката на самото Министерство на финансите показва дефицит от едва 2,4% от БВП (около 3 млрд. евро).
Сега нека мислим логически. За изминалите 8 месеца, включително с ПВУ и големите августовски плащания, сме генерирали дефицит от 2,4%. Каква точно е формулата, по която в оставащите едва 4 месеца до края на годината, държавата ще успее да изхарчи още 4,2 млрд. евро повече разходи спрямо приходите, за да докара дефицита до заложените 5,7%? Дори да приемем традиционното декемврийско харчене и настоящият дефицит да се удвои механично, пак стигаме до 4,8%. Разликата до прогнозите е над 1 милиард евро чист фискален излишък. С две думи, проблемът с огромния дефицит беше преекспониран. Проблем има, така е, но той е далеч по-малък от апокалипсиса, който ни се представя. Между другото, този апокалипсис се чертае трета поредна година от 4-ма различни финансови министри.
В крайна сметка, това е положението. Фактите са на масата. Сега на дневен ред идва Бюджет 2027 и там играта на парче трябва да спре. Уверено твърдя, че фискалната архитектура на България позволява едновременното провеждане на около 10% хоризонтална политика по доходите, прилична инвестиционна програма и плавна, интелигентна фискална консолидация. Адекватната минимална работна заплата и защитата на покупателната способност не са лукс - те са единственото гориво за реална конвергенция към стандарта на останалите европейски народи.


Фейсбук