Продължението следва

Божидар Томов   

Седя си и си мисля: а бе май животът преминава пред очите ми като на кино... Хм, това май се казваше при други положения, но като така го усещам и сега, в обикновеното си всекидневно положение? Всеки ден от сутрин до вечер: филм след филм. Един свърши, друг почне, а има седмици и месеци, като се заточи някакъв сериал... Все едно съм на фестивал, Кан едва ли не, само че обстановката някакси домашна: няма червен килим, ами мокет някакъв, а пък в кухнята теракот... Веднъж ми се запуши каналът в банята, докато се къпех, та малко заприлича на фестивала във Венеция, но  бързо я оправихме венецията. Само съседите отдолу поръмжаха малко, нещо като кинокритици го дадоха...
    Да, все едно, че съм на фестивал или пред телевизора, а аз всъщност на фестивал никога не съм бил, а телевизорът ми отдавна е повреден, но никакви загуби не са това за мене, понеже наблюдавам действителния живот. Купувам си пакет пуканки и шише минерална вода, стоя и гледам как всичко се движи-движи, пък вземе та замре на едно място. И после пак се движи-движи, ту забързано, ту забавено и пак така спре за малко. Фиксира се някакси. Много интересно. Понякога гледам ням живот, понякога говорящ, понякога черно-бял, понякога цветен... И се чудя кой режисира тази работа, навремето викаха, че Партията и Правителството, после Партията я отняма, правителството е друго и даже много други правителства минаха, някои от тях твърдят, че народът сам режисира посредством гласоподаване, други настояват, че не народът, а Господ определя коя сцена след коя следва, трети пък викат, че международното положение подава и сюжета, и репликите...
    Да, наистина така минават дните ми - в наблюдение. По едно време много искаха да ме вземат за статист, ама не се навих. В този филм на статистите толкова малко им плащат, че просто не си струва. Предлагаха ми и каскадьор да стана, да замествам тоя-оня в опасните сцени. Е... чак пък толкова! Скъп си ми е на мене животът, нищо, че не взимам сега никакво участие в него. Само си седя мирно и кротко и го наблюдавам как тече. Епизод след епизод. Едни герои идват и си отиват, други ги сменят, после си отиват и те... И накрая цялата работа отива на кино, дето се вика. От шест до пет според тарикатския жаргон от едно време.
    Е, не че непременно аз знам какъв е финалът, няма такова нещо. Даже съм сигурен, че като си изям пуканките, като светнат лампите и стана да си ходя, на екрана ще се изпише: To be continued, или казано по нашему: продължението следва. Така си е - за кого следва, за кого не следва.