Проф. Георги Михайлов: Докато системата е основана на оборота, ще има аномалии

Проф. Георги Михайлов има специалности по клинична хематология, клинична онкология и по педиатрия. Бил е директор на НСБАЛХЗ, национален консултант по клинична хематология. Специализирал е трансплантация на костен мозък и периферни стволови клетки в Университетската болница в Хановер, Германия. Защитил е дисертация на тема: "Неходжкинови лимфоми в детската възраст. Клинична характеристика, терапевтични възможности, прогностични критерии".

Депутат от БСП от 2017 до 2022 г.

Една и съща е причината за периодичните кризи в различни лечебни заведения. Те са породени от основата на финансирането - клиничните пътеки.

Частните болници в областни градове не предлагат цялата палитра от лечебни дейности. Например в някои няма педиатрия, в повечето няма инфекциозно отделение. Те имат възможността да 

избират високооборотна структура

на лечебната си дейност. Докато държавните болници не могат да избират, но се финансират от клинични пътеки. А някои, както е известно, са недофинансирани и колкото и да ги увеличават, остават недофинансирани. Неведнъж съм казвал, че този начин на финансиране, който почива на оборот, е дълбоко порочен. Причината е, че има болести, които имат относително широко разпространение сред популацията. Има възрастови групи, които относително рядко боледуват, например децата. Като изключим възрастта 0-3 г., когато имат предимно вирусни инфекции, но като цяло боледуват несравнимо по-рядко от възрастните. Да, децата са най-чувствителната струна в душата на нацията. Но, ако поставим нещата на основата на оборот, който е базата на възнагражденията в болниците, ясно е, че детските отделения няма как да изпълнят такъв оборот, че да се издържат от клинични пътеки. Освен това, основната част от финансирането на болниците и на служителите в тях, не е на базата на плащането на редовните заплати, а на т.нар. ДМС (допълнително материално стимулиране), което пак се дирижира от оборота на съответното отделение. Такова отделение, в което от една страна пътеките не са скъпи, а от друга оборотът е малък, парите са малко. Тези лекари и сестри не могат да получат по-високи възнаграждения, защото работят в търговски дружества. А 

търговското дружество работи 

въз основа на оборота

Затова периодично се закрива едно или друго отделение в някоя областна болница. Такъв пример са инфекциозните отделения, голяма част от които по финансови причини бяха закрити. Когато дойде пандемията от КОВИД-19, оказа се, че са изключително важна част от здравната система, макар че играят значима роля само в определени периоди от живота на нацията. Едно инфекциозно отделение не може да прави оборота например на едно ортопедично - хората непрекъснато чупят крайници. Но в тези "необоротни" отделения работят лекари и сестри, които са учили не по-малко от колегите си, имат не по-малко знания, опит, умения, квалификация, работят не по-малко и трябва да живеят достойно и да издържат семействата си... Дай Боже, децата да не се разболяват, да няма епидемии от инфекциозни болести, но това не означава, че педиатри и инфекционисти трябва да вземат по-малки заплати от останалите специалисти. От друга страна това създава дефицит на кадри - младите лекари не искат да стават педиатри, инфекционисти, патолози и пр. От години говоря това: докато системата е основана на оборота, ще има такива аномалии. Това е организационен проблем. Финансирането чрез клинични пътеки е неправилно, но продължава десетилетия. 

Важен е принципът, а той е грешен

Има отделения, в които и оборотът е голям, и пътеките са скъпи и работещите в тях получават високо ДМС, но заплатите на хората не са високи и когато дойде време за пенсиониране, оказва се, че пенсията никак не е висока. 

Затова смятам, че трябва да бъде създадена единна национална система, както е във всички развити държави. Така кадрите ще бъдат оценявани не на основата на оборота (брой на преминалите пациенти), а на базата на специалността, на квалификициите, общия трудов стаж, какви ръководни позиции са заемали и пр. Но преминалите за месец или година пациенти не са единственият критерий.