Проф. Георги Михайлов: Клиничните пътеки трябва да отпаднат като модел на финансиране

„Няма българско семейство, български човек, няма почти човек в света, който да не коментира и да не носи в душата си проблема “ковид“ през последните 2 години. В този смисъл премиерът направи оценка на действията на неговото правителство. Това правителство работи 45 дни и независимо от краткия период, който е минал от началото на управлението на коалицията, резултатите се виждат и от мен като лекар, и от всички.“ Това заяви народният представител от „БСП за България” и зам.-председател на Комисията по здравеопазване проф. Георги Михайлов в ефира на Nova News във връзка с изказването на Кирил Петков, че управлението на ковид кризата е най-големият успех на новото правителство.

„Броят на интензивните легла не е единственият критерий, но той е клиничен критерий и е много важен. Той е най-точният показател до каква степен системата е напрегната“, обясни проф. Михайлов в предаването “Офанзива“, като допълни, че смъртността също е изключително сериозен показател, но тя трябва много внимателно да се оценява. 

„Един от основните проблеми, които ще решава нашето коалиционно управление, ще бъде спешната помощ. Една от раните на спешната помощ е телефон 112“, заяви той, като допълни, че у нас той не работи по начина, по който трябва и по отношение на здравната система той е напълно неефективен.

Проф. Михайлов припомни, че предишното управление са дали заявка, че електронното управление на здравната система  ще влезе за едно година: „Минаха 5 години от тогава. Сега в условията на тежка политическа година, в условията на ковид пандемия, да се иска от две служебни правителства, които нямат никакъв финансов ресурс да оправят системата 112, е несериозно“, коментира той.

На въпрос трябва ли да има клинична пътека за постковид, проф. Михайлов обясни, че е въпрос на много сериозна клинична и професионална преценка. „Ние смятаме, че въобще пътеката като разбиране трябва да отпадне, като модел на финансиране на системата“, каза народният представител от левицата.

По думите му има много моменти, които могат да бъдат добре развити в доболничната помощ и припомни, че при предишното управление Световната банка и Световната здравна организация няколко пъти са повтаряли, че трябва да преобърнем баланса в посока доболнична помощ. „Това означава да се развиват центрове за диагностика и за интервенции, които са с кратка продължителност, но за това се иска подготовката на материална база. Тази тенденция ясно я има в бюджета на Здравната каса, увеличението при тези направления, доболнична и доболнична специализирана, са с около 40% всяка една от тях“, обясни проф. Георги Михайлов.

По думите му 6-те милиарда, определени в бюджета за Здравната каса, са относително добре разпределени. Той спомена, че предстоят дискусии по отношение на т.нар. 4-та група лекарства. Казуса кога и къде ще бъде построена новата детска болница проф. Михайлов определи като много сериозен и допълни, че трябва да стане ясно до юни месец. 

Във връзка с 200-те амбулаторни центрове и консултативни кабинети в малки населени места, заложени по Плана за възстановяване и устойчивост, проф. Георги Михайлов обясни, че е нужно да бъде осигурен пакетът от специалисти, апаратура и инфраструктура, за да могат те да работят, и това трябва да стане до края на годината.