Проф. Георги Михайлов: Със страх няма да се овладее ситуацията

Посланията към хората бяха разнопосочни и отначало те не вярваха в съществуването на КОВИД-19. Но когато дойде есента и ни заля вълната от заразени, смесена със сезонното разпространение на въздушно-капковите инфекции, се изплашиха, казва народният представител от "БСП за България" проф. Георги Михайлов, който заедно с колегата си д-р Илиян Тимчев е доброволец в общинската болница в Свищов. 

"Влязохме с д-р Тимчев във всички отделения, в които има пациенти, съмнителни за КОВИД-19 и с доказана инфекция. Опитахме да дадем възможност на колегите от Свищов да си поемат въздух, да съберат сили. Като цяло състоянието на болните не е тревожно, но има и такива в по-особено състояние. Сред пациентите е лекар на хемодиализа. Не е тежко състоянието му, но предвид придружаващото заболяване и необходимостта от периодично наблюдение, по-добре е да бъде в "Пирогов". Тук няма възможност за обдишване. Има само кислородна инсталация и възможност за подаване на кислород през кислородна маска. 

Здравната криза извади наяве пренебрегвани с години проблеми. Единият е застаряващият кадрови състав - възрастни лекари и сестри, и най-важното - малко на брой. Повечето колеги са с придружаващи заболявания и при грипна инфекция са уязвими. Много от лекарите карат 12-часови дежурства и се налага да обслужват цялата болница, всички пациенти.

Друг проблем е материалната база. В Свищов сградата на болницата е огромна, но повече от половината не функционира. А и отделенията, които работят, са почти без пациенти заради страха на хората от заразяване. Това са проблеми на огромна част от българските болници." 

Проф. Михайлов казва, че всичко това, както и разнопосочните послания от управляващите по време на епидемията, създадоха страх и паника у хората. А те породиха други проблеми. "Всеки, който се почувства малко по-зле от обичайното, иска да бъде хоспитализиран, а, от друга страна, често лекарите приемат такива пациенти, за да не развият тежки усложнения, да бъдат под наблюдение." Трябва да се прецизират индикациите за хоспитализация - не само тук, а в цялата страна, казва проф. Михайлов. Вируса го има, не може да се заблуждаваме. Но не всичко е КОВИД-19, допълва лекарят и за пореден път призовава да не бъдат пренебрегвани останалите хронични заболявания. 

"Продължаваме да настояваме държавата да проведе масова разяснителна кампания за същността на инфекцията - какво представлява, да се обясни, че голямата част от случаите са леки. Да, има средно тежки и тежки случаи. Тестовете трябва да са безплатни и достъпни за всички! Успехите на държавите, които ограничават разпространението на заразата, са свързани с масовото безплатно тестване. Важно е да не бъдат принуждавани всички болници да приемат пациенти с КОВИД-19, защото системата ще блокира. 

В тази криза все още не са решени куп важни проблеми, за които държавата имаше време. Единият са електронните направления, които още ги няма. От пролетта говорехме, че трябва план за действие. Да се създаде национална институция, която да се ангажира с изпълнението му. В нея да бъдат включени представители на всички министерства", казва проф. Георги Михайлов.    

Д-р Десислав Тасков:

Натискът върху болниците продължава да е сериозен

Време е държавата да влезе в ролята си, казва лекарят доброволец

"Натискът върху шуменската болница продължава да е изключително сериозен. Приемаме пациенти с ниска сатурация, с ясно изразени пневмонии, задух. 

Легловата база за КОВИД-19 е заета на 130% - за болестта са били определени 219 болнични легла, а са заети над 240. Разкрити са 8 сектора", казва народният представител от "БСП за България" д-р Десислав Тасков, който е доброволец в МБАЛ в Шумен. "Няма как да си тръгна. Разговарях с Корнелия Нинова, обясних й и получих разрешение да остана до края на месеца. Ако не бях тук, колегата щеше да е сам на нощни дежурства, а е желателно да сме двама лекари. Сестрите също са две. Една от лекарките от нашия сектор се разболя. Тук са над 40 пациента, които непрекъснато имат нужда от наблюдение и помощ.

Всеки получава необходимото внимание

Много здраво се работи тук, без минута почивка на дежурствата. Не съм чул някой да се оплаква или да е невнимателен към болните. Има лекарки, които преди година са завършили, на 25-26 години са и работят много добре, имат адекватно поведение през цялото време... Аз се държа, но как издържат колегите ми тук, които повече от месец са така денонощно? А колегите от цялата страна, които повече от половин година са така?" 

Това, което правя, няма нищо общо всекидневната ми работа досега, казва д-р Тасков. Като влязъл в болницата преди седмица, видял ситуацията и за часове се пренастроил: "Никой в такава ситуация няма избор. Но тази работа трябва да се свърши, затова сме лекари... Едва когато излезеш от отделението след дежурство, си даваш сметка какво е било вътре, но докато си там, не се замисляш - просто трябва да помогнеш на болния да оздравее и да живее." 

Въпреки усилията обаче, случва се и необратимото. При едно от дежурствата му трима души са починали. Преди ден - още двама. Колкото и да е безнадеждно, прави сърдечен масаж, обдишва с кислород... атропин, адреналин...

"Никой лекар не може да свикне със смъртта", категоричен е д-р Тасков. Често болестта има неочакван обрат, развитието й е динамично. За сметка на това е доволен, че много повече са изписаните и много от лежащо болните вече са стабилни и се подобряват. Това вдъхва оптимизъм на целия екип. 

Има и много млади хора - на 20, на 30 години. "В доста тежко състояние беше 30-годишен пациент, но овладяхме нещата. Каза ми: "Докторе, докато това нещо не ме смачка, бях сигурен, че всичко с КОВИД-19 е лъжа, конспирация, че няма такъв вирус... Не вярвах, не вярвах..." 

Какъв е изходът?

"Масово тестване и активно включване на доболничната помощ. Това ще намали натиска върху болниците. Възможност хората да имат достъп до антигенни тестове, да си направят безплатно изследването в най-близкото лечебно заведение. Говори се за включване на доболничната помощ, но на практика все още личните лекари са с вързани ръце. Да се даде възможност не само ДКЦ в няколко големи областни града, а в цялата страна да отделят част от работния си ден за преглед на пациенти със симптоми на КОВИД-19. Повтарям - част от работния им ден. Има поликлиники, които са например с 1 рентген и 1 скенер и не може 8 часа те да не са достъпни за хора с други заболявания. Трябва на ДКЦ във всички градове да се даде възможност в определен часови пояс да приемат пациенти със симптоми на коронавирусна инфекция, за да не се блокира работата. Само така специалистите в доболничната помощ ще могат пълноценно да свършат работата си. 

Електронните направления още не работят, а като заработят, както обикновено, ще бъдат с множество критерии, които ще ги направят на практика неприложими. Общопрактикуващите лекари са с вързани ръце. Колкото повече пациенти бъдат поети от доболничната помощ, толкова по-малък ще бъде натискът върху болниците. А болниците на практика са лекарите, сестрите, лаборантите, санитарите - все хора, които вече са физически и психически уморени. Какво остава от болниците, ако тези хора излязат от строя?  

Досега трябваше да бъдат обособени болници за КОВИД-19, за да не блокира цялата болнична помощ. В момента човек с пневмония, която не е от КОВИД-19, няма къде да бъде приет на лечение, защото белодробните отделения са трансформирани в такива за КОВИД-19.  

В момента разпространението на заразата е дифузно. Крайно време е държавата да влезе в ролята си. Вече е време за централни мерки, а не да бъде оставена местната власт сама да се справя. Необходима е разяснителна кампания: какво прави човек, като се разболее от КОВИД-19, и какви са стъпките му към медицинска помощ, какво представлява болестта", казва д-р Тасков.