Проф. Пенчо Данчев би бил сега на сто години

С удоволстие присъствах на вечерта, посветена на стогодишнината от рождението на професор Пенчо Данчев. Тази вечер, състояла се в чудесния амфитеатрален салон във втората сграда на НАТФИЗ "Кръстьо Сарафов", беше организирана от ръководството на хазяите, където преди години юбилярът е бил преподавател, и издателство "Захарий Стоянов", което е виновник за появата на бял свят на новата книга "Полемични записки - из литературния живот преди". Наследниците на големия литературен критик, теоретик и преподавател по естетика са предоставили на издателството ценния ръкопис, в който са събрани любопитни редове, написани от професора.                                             На вечерта, ръководена от Иван Гранитски, присъстваха съратници и почитатели на Пенчо Данчев. Освен водещия, който говори за личността и приноса на юбиляря в нашата литература,  изказвания направиха проф. Любомир Халачев, ректор на НАТФИЗ, поетът Найден Вълчев, синът на Пенчо Данчев - Иван Данчев, моя милост - някогашен студент на юбиляря, както и проф. Снежа Зафирова...
Най-важните житейски подробности, които има да се кажат за професор Данчев, са, че той е роден в Симеоновград на 8 февруари 1915 г., завършил е гимназия в Пловдив, следвал "История на славянските литератури" в Карловия университет в Прага и довършил следването си в Софийския университет, поради войната. Участва в антифашистката съпротива. Работи като учител в Ботевград, а след това като редактор в няколко водещи периодични издания в София. През 1954 г. става професор по естетика във Висшия театрален институт, където ми е преподавал и на мен... Земният му жизнен път завършва на 14 ноември 1989 г.
Професор Пенчо Данчев се проявява и като литературен историк с интерес към поетите Ботев, Смирненски, Дебелянов, Вапцаров, а в текущата литературна действителност разглежда с много разбиране и грижа автори като Никола Фурнаджиев, Христо Радевски, Радой Ралин, Веселин Андреев, Павел Матев, Георги Джагаров, Младен Исаев, Веселин Ханчев, Иван Давидков и други.
От 1949 до 1989 г. Пенчо Данчев е издал двайсетина сборника със статии и проблемни литературни разработки като "Индивидуализмът в българската литература" (1949), "Съвременни български поети" (1951), "Въпроси на литературата и изкуството" (1955), "Съвременни проблеми и автори" (1973), "Литература, изкуство, общество" (1973), "Естетика" (1974), два тома "Избрано" (1975), три това "Избрано" (1985) и други.
В словото си Иван Гранитски подчерта изключителните заслуги на професор Пенчо Данчев като литературен критик и публицист, както и като секретар на Съюза на българските писатели, заемал правилни позиции в онова време, често сложно за самостоятелно мислещите. Гранитски говори и за току-що излязлата книга на Пенчо Данчев, която дава нов поглед към литературните борби и дискусии от 50-те до към края на 80-те години на миналия век. "Може да се спори с нея, но от подобен тип дневници, записки, спомени се извайва панорамата на българския културен и литературен живот за последния половин век."
Освен това в неговите думи и в изказването на ректора на НАТФИЗ "Кръстьо Сарафов" проф. Любомир Халачев пролича намерението в този прекрасен салон да се организират редовно подобни вечери. Те биха могли да запознават младата публика с редица незаслужено позабравени културни дейци и дати. Теми има колкото щеш - исторически събития, писатели, артисти, музиканти, обществени личности и други лица, които трябва да се помнят. Не заради тях, а заради нас...