Проф. Румен Гечев: Да не скачаме презглава в ямата на инфлацията

България може да се присъедини към еврозоната, но не трябва да скача презглава в ямата на инфлацията. Нямаме разлика в политическата оценка с останалите партньори в коалицията. Нямаме никакви колебания, че България трябва да се присъедини към еврозоната, но трябва да сме сигурни, че към 1 януари 2024 г. тя ще бъде готова и ще има интерес да го стори, заяви за ДУМА народният представител от "БСП за България" проф. Румен Гечев, който е зам.-председател на Комисията по бюджет и финанси.
Ние сега нямаме за цел и не променяме датата 1 януари 2024 г., която бе потвърдена на последния Коалиционен съвет. Но ние настояваме и това го има в коалиционното споразумение по искане на БСП, като и други колеги ни подкрепиха - влизането да стане след детайлен анализ от страна на Министерството на финансите и на БНБ. Към момента няма такива разчети за това какви ще са позитивите и предизвикателствата за страната.
Анализите трябва да дадат отговор какви ще са ефектите от въвеждането на еврото за българския износ и внос, какви ще са ефектите върху селското ни стопанство, отделните индустрии, химическата промишленост, как ще се отрази всичко това върху доходите на хората, върху цените.
Искам да припомня, че такива разчети БНБ вече направи веднъж през 2017 г. И тогава, както и сега, БСП настояваше за тях, но тогавашният финансов министър Владислав Горанов ги скри, защото докладът на банката беше отрицателен. Тогава БНБ каза "не" на еврото към онзи момент.   
Трябва да е ясно, че ЕЦБ не се интересува от датата, която ние сме избрали и с която ще депозираме искането си - 1 януари 2024 г., нито пък дава каквито и да е юридически гаранции, че ще приеме курса, по който искаме да влезем.   
Не мога да приема това, което чувам тук и там от други колеги, че влизането в еврозоната било геополитическо решение. Не, то не може да бъде геополитически акт: дайте да влизаме с другите. Защото е факт, че някои от другите страни не искат да влизат. Дания и Швеция имаха референдуми и отказаха да влизат в еврозоната. Полша, Чехия и Унгария също се отказаха и най-вероятно няма да го направят в следващите 10-15 години.
Това, което ние казваме, е, че искаме да видим какво показват анализите. Защо повечето страни са в еврозоната, защо други страни не са - с какви аргументи и какъв е интересът на България. Т.е. въпросът пред нас е кога България да влезе в еврозоната. Проблемът не е в инфлацията, че ще бъде малко по-висока от тази на Европа и това е проблем по критерия на Маастрихт. Не, двете институции, от които зависи - ЕЦБ и Европейският съвет, тук могат да направят компромис. Проблемът е, че колкото по-голяма е разликата със средната инфлация в ЕС, толкова по-голяма е натрупаната разлика в инфлацията в България от въвеждането на паричния съвет. От средата на 1997 г. досега разликата е вече над 110% и може да стане още по-голяма.
И тогава, ако се окаже, че трябва да променим датата, ще ни бъде по-трудно да осъществим най-важното - влизаме еди кога си, но при какъв валутен курс. При положение, че вече имаме решение на парламента и с това решение  задължаваме правителството да направи съответните стъпки при същия курс, какъвто е в момента.