Прогнози и реалност

Националната статистика представи предварителни данни за икономическия растеж през 2017 г., според които БВП е нараснал с 3,6%. Това е с 0,2% повече в сравнение с 2016 г., но доста по-малко от прогнозираните и очаквани над 4%. В същото време от Министерството на финансите официално признаха, че условията за търговия в страната се влошават. Основната причина за това е очакването поскъпване на енергоносителите (оставяме настрана казуса "Гинка"). Освен това инфлацията ще расте не само заради енергийните ресурси, но и заради очертаващия се скок на цените на хранителни продукти, твърдят от ведомството на Владислав Горанов.
Изобщо очаква ни светло бъдеще. Защото така се получава, когато вече десетилетие има тотален разнобой между действителността и управленските  възможности на властимащите. Всеизвестна истина е, че и този ръст, доколкото го има, се дължи най-вече на инерцията, създадена от парите от еврофондовете, а не на реалното производство. А доколкото това производство съществува, в преобладаващата си част то има предимно екстензивен характер. Произвеждаме стоки с ниска добавена стойност, но в големи обеми, които надуват експорта.
Освен това няма как да се очаква ръст на икономиката при тоталния срив на чуждестранните инвестиции, при бруталната политическа намеса във всички равнища на бизнеса. Обществена тайна е, че никой в страната не може да прояви и капка икономическа инициатива без благословията на местните велможи от ГЕРБ. Няма как да очакваме ръст на икономиката при съществуващата бюрокрация и административните бариери пред дребните предприемачи и големите компании. Мине, не мине време и управляващите се сетят да се борят с тях, но желанието им за това се изпарява веднага, след като поредният транш бъде "усвоен", а е- управлението все още си остава само мечта. И докато съществува всичко това, съвсем логично прогнозите и реалностите в икономиката ще продължават да се разминават.