Промяната в една държава може да започне единствено от хората

Ана Иванова е родена в град Варна. Завършила е политология, в момента учи публична администрация. Омъжена е от над 10 години, има близначки на 6 години - Валерия и Доротея. От 5 години живее в Монако - Монте Карло. През 2008 година е избрана за "Мисис България Вселена 2008". През 2009 година красивата варненка грабва и титлата "Мисис Вселена Европейски Съюз". В момента се занимава с благотворителни асоциации и е организатор на светски събития в Монако.

 
- Госпожо Иванова, какво ви подтикна към това да се захванете с обществена дейност?
- Ако кажа, че е станало случайно, знам, че читателите няма да повярват, защото случайности не съществуват. Според красивата мисъл обаче случайноста е скрита необходимост.
Всичко се случи в навечерието на спечелването на първата ми престижна корона МИСИС БГ 2008 и за никого не е тайна, че една победителка има и задачата да се занимава с благотворителност. Така аз реших да използвам силата на короната, а не само да се разхождам с нея по коктейли и телевизионни предавания. А там, където живея аз, този приз се цени.
- Каква е дейността на вашите асоциации и какви са идеите ви за тяхното развитие?
- Преди 4 год. открих модна агенция "Fashion Butterfly", която освен с мода, дефилета и конкурси се занимава и със събития. Аз организирам коктейли за ВИП-персони в Монако и по целия Лазурен бряг. Но преди няколко месеца открих и осъществих една от мечтите си - създадох  асоциация с чисто хуманитарна цел. А веднага след това ни потърсиха от фондацията на монакската принцеса Шарлен за съвместна дейност.
Целта ми в България е да създам мост между Монако и България за подпомагането на спортни клубове, деца, лишени от родителски грижи, бездомни животни, и не на последно място насилието над жени и деца.
- Живеете в Монако, правите конкурса "Мини-мис", но сега искате да станете общински съветник в Монако. Какво ви кара да се интересувате от политика?
- Да, живея в Монако, но това не пречи да са занимавам и с политика. Относно политиката ще цитирам едни мисъл на Чърчил: "Ако ти не се занимаваш с политика, то политиката ще се занимава с теб".
В този смисъл и на мен не ми е безразлично обществото, в което живея, както и начините за неговата промяна. При мен дойдоха хора, които ми гласуваха доверие да ме предложат за свой кандидат и заради това сметнах, че трябва да приема поканата. В крайна сметка човек винаги стига до точката, в която иска да направи нещо за обществото.
 - Чу се за за една ваша идея да организирате нещо като предаване със заглавие "Политик оцелява в България с 350 лева". Какво ви накара да я предложите?
- Като родител, който отглежда децата си, не мога да се примиря с риалити формати, които не допринасят с нищо. Да не говорим, че зареждат и без това страдащото ни общество с ненужен песимизъм.
Идеята на проекта се роди заради липсата на позитивизъм сред хората, които срещам по улицата и на работните им места. Проектът, по който работя и в момента, е да предложа на хората реален поглед над това как би оцелял един наш политик или депутат от Народното събрание с 350 лева на месец, сума, с която живеят много хора в страната. Нека по този начин да видят реалния ефект от своето управление. Сигурна съм, че те самите изразходват тези средства може би за ден-два, и то без да се замислят за хората, които гласуват за тях. Мисля, че едно подобно предаване би променило нещата.
- От гледната точка на човек, живеещ в чужбина - какво трябва да се промени в България, за да тръгнат нещата тук?
 - Ако трябва да бъдем честни, в България трябва да се промени само и едниствено мисленето на хората. Чак след това могат да се наредят останалите неща. Тоест промяната трябва да почне от нас самите, за да може и самата държава да бъде променена към по-хубаво. Защото другият вариант - политиците да променят страната, ми се струва по-нереален и труден. Като гледам всеки ден какво се излива по телевизията, като чувам изявленията на министри, политици и депутати, наистина започвам да си мисля, че промяната трябва да дойде от обикновените хора.
- Като организатор на благотворителни инициативи какво мислите за благотворителността в Европа и в България?  Благотворителността може ли да бъде алтернатива на социалните дейности на една държава?
- Нали и България е в Европа! Благотворителността е като при Робин Худ - взимаш от богатите и даваш на бедните. От личен опит мога да твърдя, че благотворителността е развита в чужбина и хората са готови да помагат за такава дейност, като следят стриктно за прозрачност на нещата. Хората в България са малко по-скептични, може би с основание. Защото за съжаление всички знаем какво става с поне една трета от събраните пари от такива мероприятия - отиват в нечии джобове. Ето това е единствената разлика. А социалната дейност на една държава и благотворителността са коренно различни неща.
- Как си представяте България след 15 години?
- Силно се надявам да дойдат едни по-добри времена за България. Страната ни го заслужава с тази красота и тази голяма история, която има.