Пропуснете този път
/ брой: 231
Последният път, когато не е присъждана Нобелова награда за мир, е било през далечната вече 1972 г. След тази дата Нобеловият комитет не е пропускал да връчи това отличие, което в последните години предизвиква все повече спорове за целесъобразността му. Тази година едва ли ще бъде изключение.
От няколко дни насам текат предположения, че сред основните фаворити за тазгодишния Нобел за мир са папа Франциск, германският канцлер Ангела Меркел, държавният секретар на САЩ Джон Кери, иранският му колега Мохамед Зариф, еритрейският духовник Муси Зерай и гинекологът от Демократична република Конго Денис Муквеге. Папата винаги може да получи награда за мир, защото от времето на Средновековието папите не са чувани да призовават за война. Представителите на Африка вероятно са направили много в страните си, но извън континента вероятно не са много популярни. Постигането на споразумение за иранската ядрена програма е важно международно постижение, но заслугата не е само на САЩ и Иран. До договора се стигна благодарение на усилията на редица държави и Русия например изигра много важна роля. Ако ще се награждава някой, това трябва да бъдат всички от шесторката (петте постоянни членки на Съвета за сигурност на ООН плюс Германия) и самият Иран. Що се отнася до Ангела Меркел, работата подозрително напомня Нобеловата награда за мир в аванс на Барак Обама. Германският канцлер действително полага огромни усилия заедно с френския президент Оланд за решаването на украинската криза, но там има и други важни играчи, без чиито усилия мирът не е възможен. Впрочем и самата криза е далеч от разрешаване, нищо че оръжията мълчат вече седмици наред. А ролята на Меркел в кризата с бежанците е спорна дори в собствената й страна. Впрочем и тази криза не само че не е решена, а дори ни обещават, че пикът й още не е преминат.
Факт е, че наградата е една от петте посочени от създателя им Алфред Нобел и не може да бъде извадена от списъка, но използването й е препоръчително да бъде ограничено. Времето, в което живеем, ражда нееднозначни личности. Мирът е все по-ефимерен и създаването на фалшиви герои не помага на никого.