Прощаване с държавата

В събота около многото знакови моменти, случили се на партийната конференция на ДПС, се случи и най-знаковият - ритуалното прощаване с държавата.
Вече окончателно стана ясно, че това, в което живеем, много трудно може да се определи като нормална държава. Нормална държава означава ред, законност, ефективност и взаимодействие на институциите. Нещо напълно отсъстващо у нас. Фактът, че премиерът на страната е научил за атентата, покушението, опита за убийство или както и да го наречем там, на един от най-знаковите политици през последните 20 години, от журналистката Илиана Беновска от радио К2, казва всичко. Ние летим в космически кораб, екипажът стои в него, но не знае как се борави с уредите и системите за управление. И просто се реем в пространството преди неизбежната катастрофа.
Изключително странно бе, че първите и най-многобройни коментари за печалното събитие в медии и социални мрежи бе дали случилото се в НДК е постановка или не. Докато най-важното е - защо бе допуснато? Къде бяха институциите? Защо не реагираха институциите? Къде беше МВР? Защо само 11 полицаи са охранявали 2000 делегати на официален партиен конгрес? Къде беше НСО? Ако Ахмед Доган е жив и здрав, НСО няма никаква заслуга за това. Случилото се в събота в НДК е може би най-големият провал, най-големият резил на Националната служба за охрана в цялата й история. Персоналната охрана на Доган е на НСО. Тя не може да се делегира на други. Сега се оказа, че пистолетът, за щастие, бил газов с безопасни патрони. А ако беше боен с бойни патрони? Някакъв въоръжен младеж притичва стотина метра в залата на официално партийно мероприятие, после още няколко десетки по сцената, насочва се към председателя на голяма българска партия, между впрочем отколе охраняван зорко от специалните служби, и няма кой да го спре, нито кой да го обезвреди!? И после близо час и половина не идва полиция, която да го задържи!? Няма кой да му сложи белезници! Той така и бе изведен - без белезници. Ама, чакайте, ние в пампасите ли живеем?
Ами, ако беше насочил пистолета в главата на президента на Либералния интернационал Греъм Уотсън? Службите и това ли щяха да му позволят? 
Съответните служби имат не само правото, но и задължението да обезвредят нападателя. Дори самият нападател, въпросният Октай, неочаквайки, че българската държава ще е толкова безсилна и разоръжена, е смятал, че може да бъде застрелян при атаката си срещу Ахмед Доган и е оставил предсмъртно писмо. Само дето си е хабил мастилото. Просто не е знаел, че да изтичаш и да опреш пистолет в слепоочието на знаков политик по време на важен партиен форум в България е най-лесното нещо.
И когато няма действащи институции, на власт идва улицата. В случая зала 3 на НДК. Когато институциите отсъстват, правосъдието се раздава от тълпата. Така се стигна до този омерзителен линч над похитителя. Влязохме в световните новини като една допотопна страна, в която господстват нрави, характерни повече за аборигенските държави с племенна организация на обществото. Чудно е оттук нататък как държавни глави, премиери и министри ще се решат да дойдат у нас, гледайки кадрите от НДК? Как ще са сигурни, че България има адекватни институции, способни да осигурят тяхната безопосност? 
Както стана ясно, нападателят Октай няма да бъде съден за опит за убийство. Но някои от тези побеснели здравеняци, които публично го линчуваха, спокойно могат да бъдат подведени под отговорност с такава квалификация. Телевизионните камери са достатъчно безпристрастни и надеждни свидетели за това. Но голямата вина не е тяхна. Те са били шокирани, нервирани, неадекватни. Вината е, че нямаше кой да ги спре. Нямаше я държавата в лицето на нейните служители, блюстители и институции.
По ирония на съдбата жертвата на нападението стана герой. Партията му се консолидира в максимална степен преди изборите. Властта стана за смях и срам пред лицето на целия свят. И получи звучни плесници от видни политически представители на този свят.
А за България за сетен път стана ясно, че е много, много далече от модерния цивилизован свят.