Провалът

Деветият провал за избор на председател на НС вече не е куриоз. Не е и политическа екзотика. Това е симптом за заразно политическо заболяване, което е достигнало до сърцевината на българския парламентаризъм.
От години насам българското политическо инженерство произвежда единствено и само лидерски партии. Някой може ли да си представи ГЕРБ без Борисов, ИТН без Слави Трифонов, ДПС в двете си издания без Доган или Пеевски, "Възраждане" без Костадинов? Лидерската партия обаче е противоположна на демокрацията. Как една формация, която не познава свободата в себе си, може да гарантира демокрацията навън? В крайна сметка демократичният процес почива върху диалог и дискусия, а лидерските свръхформации са епично чужди на тази процедура.
Така стигаме до блокажа в парламента. Ние сме заложници на "лидерство", зад което не стоят личности, а само хора с голямо его, които разсъждават за политиката в схеми, а не в идеи. Това убива големия смисъл на дискусията за бъдещето. Тя се оказва заложник на дребни сметчици и резултатът е тази голяма криза, която се превръща в цирк.
И, не, отговорът на този проблем не е в митичните нови проекти, които ще идват. Защото голямото отблокиране ще дойде само, когато българският политически модел се отлепи от лидерските мании и започне да мисли за хората. Това е най-трудното упражнение и постоянният му провал навява само "и студ, и мраз, и плач без надежда".