04 Август 2021сряда02:42 ч.

Толстой в Ясна поляна

На фокус

Прозрението на обущаря

80 години от вероломното нападение на нацистка Германия над СССР

/ брой: 117

visibility 618

Инж. Филип Стоянов,
о.з. старши лейтенант

В деня на нападението, обущар от моя роден град Елена предсказа победата на Съветския съюз над Германия, както и гибелта на Адолф Хитлер. И още - победата над "сателитите" на Германия, а у нас - възможността от "братоубийствена" война.
Опасението на майстора от "братоубийствена" война между руския и българския народ, за щастие, не се потвърди. Вярно е, че на 5 септември 1944 г. Съветското правителство ни обяви война, но в тази война не се произведе нито един изстрел, не се проля нито капка кръв. Българският народ като цяло прояви мъдрост - посрещна съветските войски единен - с цветя, хляб и сол.
Ето как станах случайно свидетел на прозрението на този обикновен майстор. В деня преди нападението - 22 юни 1941 г., майка ми с мен и още две съседки от нашата махала Цвеклювци, отидохме да смелим брашно в мелницата на братя Чолакови от гр. Елена. На другия ден преди обяд мама и една от съседките ме заведоха при обущаря, за да ремонтира сандалките ми. След минути към работилницата се насочи превъзбуден младеж, който говореше нещо на висок глас. Щом влезе, продължи: "Ще смажем и руснаците, ще ги ликвидираме!"
- Какво?! - извика майсторът и се надигна от стола.
- Германия нападна Русия. Радиото непрекъснато гърми как немските войски победоносно напредват по руските полета.
Не си спомням думите, с които обущарят изгони момчето и захвърли чука, който държеше в ръката си през вратата навън след него. Бях още малък, може би и затова се изплаших и се притиснах до стената. Запомних какво каза майсторът, след като се успокои, в отговор на въпроса на майка ми:
- Бай Кольо, какво е станало, та така силно се ядоса?
- Лошо, много лошо! Досега ние бяхме много добре с германците. Пуснахме ги в страната, дадохме им казарми, даваме им провизии и други неща, но няма при нас военни действия, не се пролива кръв, както в Югославия. Но явно, че на Хитлер и на генералите му "кукувица им е изпила ума", никак не са в ред! Как не им е ясно, че Русия е огромна и непобедима страна! Тя не е Полша, не е Белгия, нито Франция. Хитлер изпраща армията си на унищожение в Русия, а след това и себе си ще ликвидира. Руснаците няма да спрат настъплението, докато не ликвидират немската армия. Не само това, ще нападнат държавите, които помагат на немците като Унгария, Румъния, България. Ще потърсят сметка на техните правителства. Страхувам се, че у нас ще се получи "братоубийствена" война!
Поводът да напиша този текст е датата 22 юни. Чух думи на ирония и подценяване, омаловажаване или "дрънкане" на оръжие, замяна на Деня на победата с Ден на Европа. Такива думи могат да се произнесат от хора, които не са отбивали военна служба и не са наясно с въпросите на отбраната на страната или пък се отнасят с омраза към Русия. При моите посещения в Съветския съюз, в т.ч. два курса за повишаване на квалификацията в гр. Люберци край Москва, научих за множество жестокости от страна на немците. Някои от тях - смразяващи кръвта на човека. За краткост ще посоча само два случая.
Първият - преживяно нещастие на младо семейство от Ленинградска област (дн. Санкт Петербург). Мъжът заминава на фронта, а при жената с две малки деца, момиче на 7 год. и момче на 4 годинки, се настанява за преспиване немски офицер. През декември 1941 г. той донесъл вкъщи руски дървени играчки за новогодишен подарък на семейството си. Един ден руското момченце влязло в стаята на офицера и си поиграло с играчките. За това му "престъпление" вечерта офицерът отсича пръстите на дясната му ръка пред очите на майката и сестричката. Ужасът е неочакван и необясним. Майката едва спира кръвта и с много усилия спасява нещастното дете, останало за цял живот с една ръка. Още на другия ден нацистът изпратил за Германия новогодишния подарък, за да зарадва своето дете, а на другото - захвърлил на боклука отсечените пръсти!
Тази жестокост разказа с ридания пред нас - група колеги от курса през 1976 г. съпругата на съквартиранта ми Леонид Бураковски - Галя, пристигнала от гр. Лвов (Украйна) и сестра на пострадалото момче. Ще спестя мъката, която десетилетия преживява семейството. Ще цитирам само последните ѝ думи:
- Никога не мога да забравя това злодеяние! Не може да се забрави от брат ми и от моя род! Не мога да простя на немския народ, че ни нападна без причина и за това, че е отгледал такъв злодей в човешки образ. Не може да се прости и на германските ръководители за тяхната теория за "висшата" арийска нация, стояща над всички останали нации в света. Но това е фашизмът - коварен и жесток.
Вторият случай - опожаряване на имението на великия руски писател Лев Толстой в с. Ясна поляна. През 1976 г. се осъществи мечтата ми да посетя имението и да се поклоня на гроба на Толстой. След поклонението на гроба на писателя бяхме въведени в неговата впечатляваща библиотека от 12 000 тома книги. В дясната половина са подредени 6000 тома, а в лявата рафтовете са празни. Там са стояли изгорените 6000 тома. С това започна своя разказ младото момиче, като добави, че са запалени и сградите, като са изгорели части от тях. Руското разузнаване е докладвало за подготовката да се унищожи напълно имението. За целта са отделени немски войници, може би около взвод, които да извършат изпепеляването. След получаването на това сведение командирът на най-близко разположения полк от руската армия предприема настъпление, обсажда успешно селото и унищожава подпалвачите до крак!
Не можех да си отговоря на въпроса - толкова ли е било важно за немското командване да се унищожи Толстой, културата и историята на Русия, та жертват своите войници. Защото предварително са знаели, че те ще бъдат разстреляни. Постройките са възстановени, но рафтовете са оставени празни, за да се помнят жестокостите на фашистките агресори.
В заключение: Ние, децата от Втората световна война, сме щастливо поколение! Запомнихме най-нещастния период от живота на населението на страната. Благодарни сме на възрастните, че ни запазиха от жестокостите. Израснахме в мир, работихме в мир, но не забравихме, че войната може да ни изненада. Оптимист съм, че човечеството ще съумее и през следващите поколения да запази мира.

Янаки Стоилов обжалва отказа за отстраняването на Гешев

автор:Дума

visibility 206

/ брой: 148

ИТН представи кандидатите за министрите

автор:Дума

visibility 214

/ брой: 148

Над 200 пожара избухнаха за денонощие

автор:Дума

visibility 188

/ брой: 148

Спешни медици се разграничиха от протест

автор:Дума

visibility 182

/ брой: 148

Ценови удар

автор:Дума

visibility 333

/ брой: 148

ЕБВР придоби дял в концесионера на летище София

автор:Дума

visibility 207

/ брой: 148

С над 30 на сто поскъпна токът за бизнеса

автор:Дума

visibility 172

/ брой: 148

Почивката ни излиза с 10-15% по-скъпа

автор:Дума

visibility 176

/ брой: 148

САЩ гонят още 24 руски дипломати

автор:Дума

visibility 232

/ брой: 148

Грузинци призоваха Путин за рестарт на отношенията

автор:Дума

visibility 219

/ брой: 148

Протест в Прищина пред посолството на Албания

автор:Дума

visibility 182

/ брой: 148

Кратки новини

автор:Дума

visibility 186

/ брой: 148

За цената на зелето

автор:Мая Йовановска

visibility 225

/ брой: 148

Цената на тока няма да се регулира от 2024 г.

автор:Евгени Гаврилов

visibility 196

/ брой: 148

Щом номерът минава

автор:Владимир Георгиев

visibility 197

/ брой: 148

Непонятно!

visibility 201

/ брой: 148

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ