Публицистика

Христо Ботев
(1848-1876)

Но нашият православен народ е достигнал до такова гнуснаво скотско положение, щото аз не зная какво още по-голямо зло може да съществува на светът, което да го накара да се стресне и да протестува против своите скотски теглила. Тука се подиграват с имотът ти, с животът ти, с трудът ти, с децата ти и с най-свещените предмети на твоето човеческо съществование, а ти мълчиш като риба, търпиш като вол, молиш се богу като най-последният грешник и чакаш второто дохождание на Месия, за да добиеш награда за своите петвековни страдания! Какво искате от подобен народ? Той е роб, и роб безусловен, и аз имам пълно човеческо право да го прокълна от сичкото си сърце и душа, ако той и занапред остане така равнодушен към своята горчива съдба. Проклет да е, ако той не въстане против своите кръвопийци!
(в. "Знаме", г. I, брой 4 от 5 януари 1875 г.)

***
Единствения изход из това грозно положение, в което се намира народът, е революцията и то революция народна, незабавна, отчаяна.
(в. "Знаме", г. I, брой 23 от 27 юли 1875 г.)



Гео Милев
(1895-1925)

Фашизмът е последната уж спасителна идеология на агонизиращата днес Европа. Европа, поклонница на "демокрацията", в ужаса на своето отчаяние, пред прага на гибелта си снема маската на "демокрацията" и оголва истинския си лик - фашизма. Демокрацията значи реакция - най-черна реакция - и в Европа, и у нас. Тъмните сили на едно минало, което е вече нравствена, биологическа и историческа невъзможност, се надигат озверени против идеалите на бъдещото човечество, което се заражда днес; надигат се с целия арсенал на минали нелепици, които звучат като абсурд в днешния век - и с тях уж искат да спасят света. Това е реакция, това е фашизъм - един исторически абсурд, нещо повече - невероятна за XX в. глупост. Думата не е силна.
(Откъс от "Фашизмът", сп. "Пламък")