Раблезианско и нежно

Камен Донев свири сбор за своите почитатели с новия си моноспектакъл "Възгледите на един учител за всеобщата просвета". Пак под шапката на Пловдивския театър и пак залата е пълна до пръсване. Прилича на втора серия и сравненията са неминуеми със спектакъла "за народното творчество", донесъл му куп награди и хиляди зрители за своите 350 представления. Новият спектакъл ще има още по-голям успех. Тук Камен Донев надминава себе си. Знаем, че пее прекрасно - тук пее на 7 езика: английски, китайски, испански, грузински, цигански, "Родна реч" в джаз вариант, мексиканска приспивна песен, италианска,  арии от операта "Риголето"... Знаем, че танцува прекрасно - той е син на Иван Донев, създателя на Танцов театър "Найден Киров" в Русе, като след кончината на баща си е и негов художествен ръководител. Тук вече танцува не само български народни танци, но и грузински танц, фънк, линди хоп, индийски танц, рок, брейк, английски валс, показва китайско бойно изкуство и какво ли не още. Финалът беше с изпълнение на барабани/джаз банд. Само огън не е гълтал.
На прицел е съвременната "всеобща просвета" от прохождането на детето до последната права - тази "всеобща просвета", в която скъп подарък за абитуриентския бал на дъщерята са двете силиконови динки отпред, на прицел са сексуалният разгул (сексът като сумо), американизацията, банките и кредитите, лошите пътища и въобще абсурдите на живеенето ни, безкрайното зяпане на лоши тв образци, сбърканото образование, ценностната ни система, липсата на родителски грижи и какво ли не още. С раблезианска чрезмерност, яркост и волнодумие, глумливо и  жизнелюбиво, но и жестоко и саркастично на осмиване е подложено по същество всичко, с малки изключения. Изкушенията пред автора и изпълнител Камен Донев са били безкрай. И защо не - много от съвременните хора наистина приличат на Гаргантюа и Пантагрюел с всеобщата си лакомия и с безхаберие към най-свидното - децата. На другия полюс са майчиното писмо, учителят и приятелят Тодор Колев, в чиято чест и памет спектакълът започна с изпълнение на циганска песен, детско хорче, което пее нежно на китайски, истинската любов, серенада, операта "Риголето" с родителското страдание на главния герой, английският валс, стихотворение на Пабло Неруда,  представата за храм и покаяние, която възниква при грузинските песнопения.
Тезите са ясни, връзките са налице,  картината е добре сглобена от автора-режисьор-изпълнител Камен Донев. Сред верните участници са китаристът Дани Милев, цигуларят Людмил Стойнев, певици и танцьорки. Представлението е динамично, той проявява всестранните си заложби, талант, умения в нарастващо темпо. Вероятно пулсът му е бил граничен, прединфарктен, колкото трениран актьор и да е. Амплитудата е огромна, публиката, смаяна, понякога изоставаше в реакциите си. Навакса си го накрая в дългите, нестихващи ръкопляскания.