Работа - до края на света
/ брой: 154
От промените в пенсионната система най-потърпевши по традиция са висшистите. Особено ако са били редовни студенти. Защото хем са учили повече от другите, хем, докато са работили, са имали повече отговорности, хем като дойде ред за пенсия, излиза, че едни 4-5 години от живота си са пропилели ей така. И едва ли не като едни калпазани не са си заработили дори за пенсия. Само че днешните управляващи не щат да мислят за бъдещето на... днешните млади. Ощетиха вече младите майки, излъгаха за пенсиите на бабите и дядовците им. Но очевидно не си дават сметка, че днешните млади не са като... вчерашните и не им е все едно дали, докато работят и учат, ще бъдат осигурявани за пенсия.
Действително пенсионирането за 25-годишните е "необозримо бъдеще" (както каза от парламентарната трибуна депутатката от ГЕРБ Светлана Ангелова). Но то стана необозримо бъдеще вече и за 52-годишните. А това, че управляващите трудно успяват да видят нещо напред във времето или по-далеч от носа си, е друг въпрос.
Иде реч за поредното депутатско предложение, което наистина в бъдеще би облекчило и положението на работещите, и състоянието на пенсионната хазна. Още повече че не става въпрос за някаква приумица, а за нещо, което 2/3 от държавите в Евросъюза го правят отдавна, и нещо, което е наистина справедливо: от държавния бюджет да се плащат осигуровките за пенсия на студентите, които учат редовно.
За неподготвените управници първосигналната реакция е, че това ще увеличи публичните разходи. "Държавата трябва да се бръкне догодина и да извади около 65 млн. лева", аргументира се депутатка от ГЕРБ.
От друга страна, логично е да не бъде прието предложението, защото иначе, колкото и малък и слаб да е, потокът от пари към пенсионната хазна в това перо ще секне. Например през първите три месеца на 2012 г. 168 души са внесли за своя сметка осигуровки за период на обучение. Средно по 21,82 месеца от следването си са откупили висшистите, което им е струвало по 1631 лв. Приходите в НОИ от тях са 282 007 лв. През 2011 г. 1594 висшисти са откупили средно по 27 месеца от следването си срещу 2018 лв. Наистинна 282 хил. е капка на фона на 65 млн. лв., но въпросът е да се инвестира в бъдещето, а не да се гледа на нещата от днес за утре.
Излиза, че хем си инвестирал време и средства в обучението си, хем после пак си плащаш, за да се пенсионираш и да получаваш например еквивалента на днешните 200-250 или 300 лева месечно. Покупката на стаж за пенсия като цяло (не само за висшистите) вкарва нелоши пари в НОИ: например за първите 3 месеца на т.г. приходите в осигурителната институция от това перо възлизат на 2 585 691 лв.
Така поредното предизборно обещание за повече справедливост минава в графата "неизпълними/неизпълнени".