Работа за Да Винчи

Ирина Краснополска

Арабските емирства предложиха награда от един милион евро за най-добрия робот и за най-добрия изкуствен интелект. Според прогнозите на учените към 2050 година възможностите на изкуствения интелект могат да задминат човешките, а основните сфери, където той може да бъде използван, ще са здравеопазването, образованието и социалната мрежа.
Неотдавна бригада хирурзи от Московската Боткинска болница под управлението на Пьотр Гончаров за първи път извърши изключително сложна операция на сърце с помощта на робота Да Винчи. Никакви разрези, никакви апарати за изкуствено кръвообращение, никакво отворено сърце. На следващия ден след операцията пациентът се разхождаше по болничния коридор. Роботът влезе в святай светих - сърцето. А преди шест години всички писаха за първата операция, извършена отново с помощта на същия Да Винчи, направена от професора уролог Дмитрий Пушкар. Тогава Да Винчи се възприемаше като фантастика. Но не и днес.
За това разговаряме с главния хирург на Москва, главния лекар на градската клинична болница "Боткин" професор Алексей Шабунин.
- Алексей Василиевич, не ви ли смущава, когато казват:" Оперира роботът", "Диагнозата постави роботът", "Шах играе роботът"?...
- Изобщо не ме смущава. Съвременната медицина е немислима без роботехниката.
- А какво става с "Лекарят, който пипа дете, трябва да е с топли ръце"? Вчерашен ден? И вашите ръце, ръце на прекрасен хирург, извършващ уникални операции, ще бъдат заменени от металните "ръце" на робота?
- Днешните хирурзи са щастливи хора. През нашия живот ни се падна възможността да погледнем вътре в пациента с помощта на лапароскоп. Тогава, през 1985 година, това бе наречено "втора френска революция" - защото първото изрязване на жлъчен мехур без рязане с помощта на лапароскоп направи френският лекар Филип Муре. В Русия подобно нещо направиха през 1991 година.
- Аз видях такава операция за първи път в Центъра по хирургия и литотрипсия в Москва. Порази ме новата методика и майсторството на хирурга Олег Луцевич.
- Олег в това отношение и пионер, и невероятен майстор. А вие кога направихте първата си лапароскопска операция?
- През 1992 година в болницата на град Кемерово без разрези с помощта на лапароскоп махнах жлъчен мехур. Знаете ли, имаше такъв роман на Валентин Катаев "Време напред". Та аз имам усещането, че колкото е по-напред, толкова по-бързо върви то. Да не забравяме, че само през 1901 година руският лекар Фон Отто за първи път при светлината на свещите успява да огледа коремната кухина. И няма и век по-късно - един миг за историята - а възможностите на хирургията вече са на ниво роботи. През 2000 година в Америка при същите тези лапароскопски операции започнаха да използват роботи.
- Убедени ли сте, че ако на пациента предложат избор - операцията да бъде направена с ръцете на хирург или с помощта на робот - пациентът ще избере робота?
- Засега нямам такава убеденост. Все още роботите се възприемат като някаква екзотика. А и без майсторството, без интелекта на хирурга няма как да минем. От роботите ние очакваме помощ, която в пъти увеличава възможностите на хирурга. А ще управлява човекът. И не просто човек, а първият след Бога - хирург.
- Дори така? Вие смятате, че първият след Бога е хирургът? 
- Смятам. Бог е създал човека, а хирургът помага на пациента, премахвайки болестта, възстановявайки вътрешните органи, отново подарява на пациента живот понякога при най-безнадеждните ситуации.
- Да предположим, че във всички болници се появяват роботи. Къде отива майсторството на хирурга - на заден план?
- Точно обратното. То нараства в пъти. Диаметърът на ръцете на робота са 7 милиметра. Те са огънати в няколко плоскости. Това позволява да се проникне в най-недостъпните места на организма и да се поправи жизненоважен орган. Това е друго ниво на знания, умения, майсторство. Днес хирургът управлява манипулаторите, а самият робот се намира над пациента. И през малки пробиви вътре в пациента влизат тънките ръце на робота, които повтарят движенията на хирурга. След няколко години тези ръце ще станат още по-маневрени. А хирургът ще управлява не само с ръце, но може би дори с глас или дори с мисли.
- Не се ли страхувате, че терапевтите ще ви се обидят?
- Не ме е страх. Ние сме свързани и връзката ни е лечението. А лечението включва в себе си и умението да бъдеш не просто занаятчия, а художник (същата тази хирургия без това е немислима), и високото изкуство, и интелекта. Именно лекарският интелект трябва да управлява роботите.
- Много лекари обаче, при това не редови, не споделят възторга ви по отношение на роботехниката. Позовават се на прекалено високата цена на същия този Да Винчи. На това, че операциите с помощта на роботи струват страшно много пари и тези разходи невинаги са оправдани, че понякога стреляме по врабчета с оръдие. И накрая, че Да Винчи е в състояние да разори медицинско учреждение...
- Операциите с помощта на роботи трябва да влизат в листата на високотехнологичната медицинска помощ с всички произтичащи от това последствия. И аз съм убеден, че нашето законодателство ще вземе предвид това обстоятелство. Ще ви припомня и че всички помнят първите мобилни телефони, които струваха доста пари и ни опъваха джобовете с тежестта си. Мина съвсем малко време и се появиха по-евтини, по-удобни и по-умни телефони, без които не можем да си представим днес живота. Вече има такива, които могат да се ползват не само като диктофони, но които направо от гласа ви набират текста. Така ще бъде и с медицинските - и не само медицинските - роботи.
- Трябва ли това да ги направи достъпни за всички болници? Няма ли да станем за пореден път жертви на модата - модата на роботите? Или все пак мястото им е в многопрофилните болници?
- Във всяка районна болница - без значение градска или селска - роботът Да Винчи е необходим. Той е целесъобразен, той е необходим, той е оправдан в големи многопрофилни болници. При нас в Боткинската болница имаме 2714 легла. Имаме и офталмологична болница с 225 легла, родилен дом със 120 легла, още един филиал с 292 легла. Та, представете си колко по-продуктивно ще бъде с помощта на робота да се действа денонощно: роботът не познава чувството на умора, неговите очи не се затварят от недоспиване. И ние можем да го използваме във всички видове диагностика и лечение - от общата хирургия до най-сложните операции на сърце, съдове.


При лапароскопската хирургия операциите се извършват през малки отвори от 5 до 10 мм. През първия 10 мм отвор се въвежда тръбичка (канюла) и през нея се вкарва камера, свързана към монитор, с която се оглеждат всички коремни органи. През другите два отвора, посредством канюли, със специални инструменти се извършва интервенцията. При тези операции има по-малки разрези, минимални болки и усложнения, по-бързо възстановяване и съкратен болничен престой. Какво е новото при "Да Винчи"? След въвеждането на канюлите роботът се придвижва до пациента и трите автоматични ръце се закопчават за тях и се въвеждат камерата и работните инструменти. Операторът заема позиция на дистанция от операционната маса, на конзола (команден пулт), на който наблюдава оперативното поле в 3D образ и десетократно увеличение. С помощта на приспособления за ръцете си и няколко педала извършва сложни манипулации, обясняват хирурзите. Системата позволява изключително прецизен контрол върху работните инструменти и дава свобода на движение чрез възможност за пречупване в три стави и ротация на накрайниците на 360 градуса. По този начин при най-голяма сигурност могат да се извършват и по-сложни оперативни интервенции, доволни са хирурзите.



Роботът трябва да се управлява от медицински интелект


Те са заедно - ръцете на хирурга от Боткинската болница Пьотр Гончаров и ръцете на робота Да Винчи