25 Май 2024събота09:06 ч.

ВРЕМЕТО:

Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево. Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево.

Срещи

РАДОСЛАВ ПЪРВАНОВ: Всяка задача се превръща в моя кауза, за която се боря

Все гравитираме около нещо модерно и гоним бързия успех. Така постепенно се отдалечаваме от важните неща. Духовното, онова вътрешното, невидимото, се предава в традициите и фолклора ни, казва известният фотограф

/ брой: 205

автор:Надежда Ушева

visibility 1928

Интервю на Надежда УШЕВА



РАДОСЛАВ ПЪРВАНОВ е професионален фотограф и журналист, автор и съавтор на редица проекти, свързани с България. Той е роден на 31 август 1993 г. в Габрово. Там завършва Професионалната техническа гимназия "Д-р Никола Василиади". След това се дипломира в Техническия университет в града с профил "Електроенергетика и електрообзавеждане". Става магистър електроинженер през 2016 г. Учи се на фотографския занаят в Лондон и Берлин. Негови фотоси са публикувани в издания като "National Geographic" и "Economist". Първата му изложба е посветена на голямото наводнение в Габрово през 1991 г. Наречена е "20 години от голямата стихия" и включва 190 авторски снимки на Кирил Георгиев. Съдия и фотограф е на 62, 63 и 65 международна колоездачна обиколка на България. Отразявал е и международната колоездачна обиколка на Турция през 2011, 2012 и 2013 г. Там печели конкурс със своя снимка от финала. Първанов е и известен млад дарител. Филм за него на ученици от ПТГ "Д-р Никола Василиади" побеждава в национален конкурс за дарителството.  

- Здравейте, Радослав, радвам се, че отново разговаряме. На фона на всички проекти, с които се занимавате, кой Ви е с приоритет сега? Коя тема Ви вълнува особено?
- По времето на пандемията някои от идеите ми, свързани с живия живот и с посещенията на места и обекти, бяха ограничени, поради което и националният проект "Аз съм Българка!" бе малко на пауза.
Но използвах времето да събера и обобщя информация, да подредя архива си и снимах доста активно тема, която преди ми беше грабнала сърцето - за изоставените храмове в страната. Тук, в Габровска област, са много и, случайно или не, във времето съм попадал на такива черкви. След като ги публикувахме, имаше широк отзвук в социалните мрежи и по медиите и хората откриха надежда, че може да се стигне до възстановяването им.
Поработих в тази посока и мога да се похваля, че приятел ме срещна на улицата и ми сподели, че в селото, откъдето произлиза неговият род, е подел да се създаде фондация, която да реставрира черквата. Тогава работех по друг храм и той ме покани - заснехме я, разказах за нея. Снимах и стари хора от селото, написах интересна статия, която пуснах в моя сайт и тя беше много четена. И за една седмица събрахме огромна сума - днес черквата е с нов покрив и тече цялостна реставрация. Това е храмът "Свети Йоан Рилски" в село Горен Угорелец, близо до Севлиево. Първия успех, който донесе този проект. Нарекох го "Счупената вяра" - силен и трудно обясним израз. Смятам, че най-добре онагледява тази тъжна, грозна и апокалиптична картина на забвението и на отношението ни към този изключително важен стълб на живота - нашата вяра.
- Как си обяснявате това? Защо в такива тежки и несигурни времена, в които живеем, загърбваме духовното? Оставяме да се рушат черквите и търсим спасение в материалното, бляскавото и пошлото?

- Бавно и полека превръщането ни в консуматорско и свръхконсуматорско общество дистанцира хората от вярата. Не само нулата жители в селата са причина храмовете да пустеят. Потребността да вярваме се е пречупила - дали в атеистичните години, дали в преходното време, някъде там се е случило нещо неприятно, което ни е отдалечило от необходимостта да вярваме и да търсим упование във вярата. Да сме достатъчно смирени, достатъчно внимателни...
Хората преди век, век и половина са имали страхове, уважение, притеснения - всичко това е стъпвало на базата на вярата. Днес тези чувства са трудно срещани и много странни за изграждане. Все гравитираме около нещо модерно, което ни е подшушнато, чуто, много ни е харесало или ни е поблазнила мисълта за лесен успех. Така постепенно се отдалечаваме от важните, духовните неща. Духовното, онова вътрешното, невидимото, което се предава в традициите и фолклора ни. Благодарение на вярата сме оцелели и през турското робство - черквата е била и читалище, и училище, включително и за събрания и революционна дейност. Те са били не просто храмове на една вяра, а храмове на знанието, на нашата култура, на традициите и на всичко онова, което сме. Някъде в изобилието загубваме тази връзка и днес потребността от нея е много малка. За щастие, както към фолклора, и в тази посока откривам положителни следи - интерес за връщане и преоткриване на истинската потребност от духовното.       
- Рано или късно, се връщаме там, откъдето сме тръгнали. Друг Ваш популярен проект, свързан отново с традициите, фолклора и родното, е "Аз съм Българка!". Докъде стигнахте с него?    
- От предишния ни разговор е минало доста време и смело мога да кажа, че сме извървели още крачки. Тогава бях стигнал втората част на "Аз съм Българка!" - Продължението. 2016 г. е заснета първата част, 2017 г. - показвана, 2018 г. е заснета втората част, 2019 г. - показвана. 2020-а се падна годината, в която трябваше да заснема третата част, като в края на 2019-а се проведе кастинг за фолклорни модели, избрахме момичета, но дойде и КОВИД-19. Той не прекрати този процес, само го прекъсна. В момента, в който хватката леко се отпускаше, успяхме да планираме добре времето си, съобразявайки се с всички правила и мерки, които ни бяха наложили. Така направихме третата част. Не разболяхме никого. Благодаря на институциите, които ни съдействаха, подкрепиха и откликнаха на молбата ми да покажа дадено място, да заснема момиче на определен обект. Премиерата беше в Стария Пловдив. После изложбата започна, и тя, като останалите две, да обикаля България.

А сега подбрахме модели и за четвъртата част. Тази година изложбеният календар на проекта беше доста натоварен и не успях да заснема същинската част. Но пък осъществих мое хрумване - с момичетата от четвъртата част снимахме подпроект на "Аз съм Българка!" IV, който скоро ще стане публично достояние. Подготвям красива изложба и филм, които ще бъдат различни от това, което публиката е виждала досега. Може би сме си говорили, че още малко ще поснимам и ще спра, но и в този момент разбирам, че това няма как да стане. Има още места, които да снимам, за да досъбера картината на цяла България. Искам да обхвана всичко - целия ни пъстър фолклор и традиции с красивите момински лица.
Започнахме работа по дизайна и събирането на информация и подредбата на всичко, което вече е заснето, за моята голяма мечта - да издам националния проект "Аз съм Българка!" в луксозен фотоалбум. Той ще бъде в голям формат, с хубави едри фотоси, като се разказва повече и за самото място, ще съдържа историческа информация за регионите, за всяка носия, за фолклора. Родолюбив учебник, преведен на чужди езици. Щастлив съм, че мога да го правя с моя екип и съмишленици. Сред които е и Лилия Кунева от Варна, която е част от IV ч., включи се в снимките на подпроекта в Габрово. Тя е талантлива художничка и дизайнерка и ще се занимава с оформлението на информацията, която ще обобщим.    
- Такъв огромен и нелек труд, който е и с обществено значение, безспорно ще има нужда от финансова подкрепа, замисляте ли се за спонсори?

- Все още нямам финансиране за идеята да направим различен алманах на българщината. Да бъде достъпен и желан подарък и за нашите гости от чужбина. Да можем да разкажем за нашата страна по интересен начин. Надявам се, когато създадем прототипа, да намеря дарители, с които да издам тази книга, която вероятно няма да е една, защото частите са четири. Надявам се, че ще срещна правилните хора, които ще подкрепят тази наша мисия. Избрали сме концептуалното име "Аз съм Българка!" - Историята. Планираме до средата на следващата година да е готов прототипът на първата част. И ще знаем колко ще струва.
Често са ме питали защо държавата не подкрепи това? Националният проект "Аз съм Българка!" е известен с факта, че не е изразходил нито лев обществен ресурс или европейски средства. Вярвам, че нещо, осъществено със собствени усилия, става по-качествено, по-добро и в него можеш да вложиш максимално сърцето си.         
- Вървите по най-трудния път...    
- Но той е чист. Ще се боря да се получи по най-добрия начин! Няма да позволя нечисти средства или хора с нечисти помисли да инвестират в доброто, а те самите да не са добър пример. Това е кауза на нас, младите. Искаме да покажем колко обичаме България и благодарим, че тя е наша родина. И да видят най-вече по-възрастните, че тук растат млади хора, които уважават миналото и искат да градят достойно бъдещето в родината си.  
- Един от най-богатите български индустриалци е габровецът Пенчо Семов, известен със своята благотворителна дейност и меценатство. Предстои да бъде възстановена вилата му, завещана за старопиталище - архитектурен шедьовър, проектиран от арх. Никола Гръблев. Следите процеса отблизо, разкажете.
- Тази сграда е завещана от Пенчо Семов за старите хора от неговата фабрика, както и за журналисти, общественици, писатели, които, ако няма къде да отидат, да бъдат приети там до края на живота си на пълна издръжка. Намира се в кв. "Дядо Дянко", много близо до прословутата белодробна болница с формата на параход. Така нареченият кораб в гората - едно от чудесата на Габрово.
Ангажиран съм от новите собственици да правя летописа на връщането на сградата към предишния й блясък. Безценно е да имаш достъп до нея, защото в момента се гради нова история. Много пъти съм я снимал в годините. Емблематична е. И призрачна. Сред нас, фотографите, беше популярна в цял свят като къщата на духовете. Беше собственост на Министерството на здравеопазването, под ресора на МБАЛ "Д-р Тота Венкова" в Габрово. През юли бе продадена на частно лице. Новият й собственик иска да я върне в предишния й вид, едно към едно, както е изглеждала, и отново да има обществени, социални функции и предназначение. Задачата е много трудна, отговорна и амбициозна. Държаха в екипа да има повече местни хора, защото това е кауза на всички габровци.
Събираме повече от месец историческа информация, изследваме останалото, свързано със старопиталището, за да можем да добием максимално детайли и подробности за обекта, които да бъдат в помощ на реставрацията. В момента тече задълбочено почистване, всеки ден ходя и снимам, доста труд и ресурси се хвърлят.
Тук, в парка, предназначен за всички габровци, се намира и известната чешма "Любов, труд и постоянство" - девиза на Пенчо Семов. Оттук произлиза и девизът на Габрово "Труд и постоянство". Семов е светла и значима личност, която трябва да помним! Делото му се сравнява с това на Васил Априлов, Никола Василиади.
- Този принцип важи и за Вашата работа. Удовлетворен ли сте от нея?
- Истинското удовлетворение настъпва тогава, когато даваш. Тогава, когато даряваш. Когато се бориш, когато се опитваш да бъдеш добрия пример и се стараеш достойно да следваш заветите и идеалите на онези хора. Тогава си струва наистина.
Всяка задача, всяка работа се превръща в лично моя кауза, за която се боря. Трудя се усърдно, за да се случи. Това е един от ключовете към успеха. Да вървиш напред означава да мечтаеш и да желаеш да успяваш. Да хвърляш труд и да го правиш от сърце.

 


Последвайте или харесайте в-к "ДУМА" във ФЕЙСБУК   --> ТУК <--

Споделяйте нашите публикации.

 

 

 

 

Отстраниха Стоил Алипиев като шеф на КЗП

автор:Дума

visibility 617

/ брой: 96

Част от оборудване за АЕЦ "Белене" отива в "Козлодуй"

автор:Дума

visibility 578

/ брой: 96

Реколтата е добра

автор:Дума

visibility 560

/ брой: 96

Има потенциален риск при ипотечното кредитиране

автор:Дума

visibility 553

/ брой: 96

Димитър Ковачевски подаде оставка

автор:Дума

visibility 594

/ брой: 96

Макрон пристигна в Нова Каледония

автор:Дума

visibility 556

/ брой: 96

Поредно нападение на политик в Германия

автор:Дума

visibility 559

/ брой: 96

Вечният дух

автор:Александър Симов

visibility 580

/ брой: 96

Формула без алтернатива

visibility 550

/ брой: 96

Празникът на първоучителите - преди и сега

автор:Деси Велева

visibility 590

/ брой: 96

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ