13 Юли 2020понеделник04:50 ч.

Събеседник

Раду Михайляну: "Сбогом, Шанхай" е специфична и универсална творба

Снимам филм по книгата на Анжел Вагенщайн, защото в нея има всичко, което обичам да разказвам в киното, казва световноизвестният режисьор

/ брой: 200

автор:Боян Бойчев

visibility 905

Раду Михайляну е многократно награждаван европейски кинорежисьор, сценарист, писател и продуцент, роден през 1958 г. в Букурещ, Румъния. Завършил e престижното френско филмово училище IDHEC. През 1980 г. емигрира във Франция. Работил е като редактор, има издадена книга със стихове. През 80-те години е асистент-редактор на Фолкер Шльондорф и асистент-режисьор на Марко Ферери. Филми като "Влакът на живота" (1998), "След живота" (2005), "Концертът" (2009), "Изворът на жените" (2011) и "История на любовта" (2016) носят на Михайляну световна слава. 

Обявен е за Рицар на почетния легион и Офицер на ордена за изкуство и литература, две от най-високите отличия във Франция.

Режисьорът беше част от журито на фестивала CineLibri през тази година.

- Г-н Михайляну, вие сте член на журито на CineLibri 2019. С какви очаквания сте от тазгодишния фестивал?

- Като на всеки един фестивал, очакванията са да откриеш нови, прекрасни филми, но също така и да откриеш прекрасни хора - не само сред членовете на журито, но също така организаторите и публиката в страната. Така че това е едно приключение както в личностен план, така и от гледна точка на киното.

- Били ли сте досега в България?

- Да, идвал съм много пъти. Първия път, когато дойдох, бях на 10 години. Със семейството ми пътувахме из цялата страна с кола. После съм идвал на фестивалите в София с моите филми и дори в един момент сме записвали музиката към тях тук, с български оркестър.

- Аз обаче искам да ви питам за един друг ваш проект. Знам, че в момента работите върху филм по книгата на Анжел Вагенщайн "Сбогом, Шанхай". Как се роди тази идея?

- Един мой приятел, който е продуцент, ми даде книгата и ми каза да я прочета, като идеята беше това да се превърне в един изключителен сериал. Аз се влюбих в книгата и в сюжета й. Вътре имаше всички елементи, всички съставни части, които аз обичам и които обичам да разказвам в киното. Имаше я историята с главно "И", имаше и други истории, и историята с малко "и" на различните персонажи. В контекста на войната в Шанхай, която е абсурдна и трагикомична в наше време. Нека уточним, че това е история, която е напълно непозната по света.

- С какво ви впечатли книгата на Вагенщайн?

- С оригиналността на самия сюжет, със силата на историческия контекст и на персонажите, с промяната, еволюцията, която наблюдаваме от 1938 до 1945 г, особено в главните герои. Както и с това, че всичко беше много специфично, но и много универсално.

-  В "Сбогом, Шанхай" се говори за една група германски евреи интелектуалци, които намират спасение от газовите камери. Вашият баща също така успява да се спаси от нацистите, дори променя името си, доколкото знам. Има ли личен момент в избора да направите този филм?

- Очевидно е, че във всички мои филми има една родственост, една връзка, която има между мен и филмите ми. Дори да не е осъзнато, да не е нарочно, то съществува. Но това, което установявам, е, че всъщност много често говоря за емиграцията, за трагикомедията, за идентичността, за диктатурата, за всичко, което аз самият съм преживял.

- Ще разкриете ли нещо около този филм? Кой е сценаристът, къде ще се снима, кои актьори ще играят в него?

- Всъщност това е една серия от осем  епизода, всеки по 52 минути. Сериал, който е за телевизията и се случва в партньорство с няколко телевизии от Германия, Италия, Китай, Франция и Израел. Надяваме се да го заснемем другата година, ще бъде на английски език, а снимките ще бъдат основно в Китай.

- Зрителите кога ще могат да видят филма? 

- Ако другата година го заснемем, след 2 години, значи през 2021 г.

- Какво искате да кажете на зрителите с тази лента?

- Това, което искам да кажа като коментар за съвремието, в което ние живеем в момента, е, че винаги са съществували моменти на трагедии в човешката история, когато човекът е бил принуден да бъде в изгнание някъде другаде и се е опитал да оцелее. Надявам се, че ние можем днес да погледнем с други очи на тези, които идват при нас отвън, така че да не ги съдим като същества, които са срещу нас, които са в опозиция, а по-скоро да можем да се идентифицираме с тях.

- Смятате ли, че в Европа и по света има завръщане към фашизма и интерес към него и каква е мисията на твореца той да не се повтори?

- За съжаление смятам, че има прилики с всичко това, което се е случило през 30-те години. И за съжаление в нашето време, което е на дигитализацията, има едно връщане, едно изплуване отново на тези уклони. Така че една от ролите на твореца е да разчлени, да анализира и да може да отдели елементите, за да разбере каква е механиката зад този феномен и да успее чрез спомените, чрез паметта да напомни и да предупреди - не забравяйте какво се е случило, защото то може да се върне и ще бъде срещу вас. Защото накрая самата трагедия е повсеместна и е глобална.

- Кой от Вашите филми най-много цените?

- Това е сложно. Въпреки че не обичам да ги сравнявам, това са моите деца, те са над всичко. И като мои деца не мога да предпочета един пред друг, те всички са различни. Разбира се, имам разбирането и усещането за вкуса на зрителите, но това, което те предпочитат, не съм аз.

- А с какво съвременното европейско кино е интересно на зрителя и с какво е по-различно от американското масово кино?

- За да не използваме клишетата, нека да кажем, че има много американски творци, които създават изключително качествено кино, което обаче все по-трудно съществува. Голямата разлика е, че европейското кино е кино на творците. Гледната точка на филмите е към света, към обществото и към човешкото същество. Това е гледната точка на един човек: на твореца, неговото виждане, в Европа все още уважаваме това. Ако го кажем по-общо, в Америка това, което обикновено ръководи избора на режисьора, всъщност са парите, така че е много различно.

- А познавате ли българското кино?

- Да, може да се каже, че малко го познавам. Основно по-старите творци, но също така и по-младите. Примерът, който винаги давам, е един филм - "Слава" на Кристина Грозева и Петър Вълчанов, който преди две години, когато бях председател на журито на фестивала "Лезак" във Франция, спечели голямата награда. Това е наистина моят любим български филм, намирам го за феноменален.

- Вашата любима мисъл?

- Нямам една мисъл, която обичам. Но обичам мисълта за това да си жив. Това е нещо много комплексно, много широко, но е смисълът на живота като цяло.

ЕЦБ поема надзора на банките у нас

автор:Дума

visibility 281

/ брой: 131

300 хил. фирми излизат на свободния пазар на ток

автор:Дума

visibility 202

/ брой: 131

Газът поскъпва от август

автор:Дума

visibility 263

/ брой: 131

Заведенията със специален знак, че спазват мерките

автор:Дума

visibility 122

/ брой: 131

В Русия успешно изпробват ваксина срещу КОВИД-19

автор:Дума

visibility 308

/ брой: 131

Ердоган: Градим велика Турция

автор:Дума

visibility 283

/ брой: 131

Трансфер на капитали у нас извършвал Заев

автор:Дума

visibility 169

/ брой: 131

Продължава диалогът Белград-Прищина

автор:Дума

visibility 129

/ брой: 131

Държавата на "Големите птици"

автор:Ина Михайлова

visibility 546

/ брой: 131

Пешеходци срещу автомобили

автор:Деси Велева

visibility 245

/ брой: 131

Израстването на едно общество

автор:Милена Милошева

visibility 267

/ брой: 131

Изповед на една 60-годишна жена

автор:Дума

visibility 264

/ брой: 131

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ