Ракът на белия дроб не е присъда

В навечерието на Коледа лекарите й съобщават, че има рак на белия дроб. Не може да се оперира. В началото на януари започва химиотерапия. Мъчителна, с гадене и повръщане, окапване на косата, но тя слага перуката и отива на работа. След четвъртия курс на лечение очаква да й кажат: "Довиждане, нищо ви няма". Но не би! Туморът не се е разраснал за щастие. Но, уви, още си стои там и всеки момент може да започне да плете своите коварни мрежи. Тогава научава за спецхапче, което се цели точно в тумора, без да разрушава здравите тъкани и клетки на организма. "Не стопява туморните клетки, а "изсмуква" съдържанието им и те остават кухи", разказва Елена Русева с рак на белия дроб. От 2006 г. тя не се примирява с диагнозата и битка след битка излиза победител на рака. Елена е една от хилядите българи с рак на белия дроб. В тази война те, както и Елена, не са сами - подкрепят ги роднините, приятелите, колегите, лекарите. Но мнозина от тях се предават, защото априори смятат, че болестта е непобедима. Но 61-годишната Елена е категорична, че скоро няма да развее бялото знаме.

Почти всички с диагноза рак на белия дроб крият от околните, че са болни, защото те ги смятат за обречени, коментира Евгения Адърска, председател на Асоциацията на пациентите с онкологични заболявания (АПОЗ). Тя е убедена, че шансовете за живот на тези хора вече са много големи и те не бива да униват.
Застигнатите от рака "въвличат" в пожара на болестта семействата и приятелите си. В крайна сметка е твърде висока здравната, социалната и икономическата цена за обществото. А то иска данъците му да отидат за ефикасно лечение. Затова онколозите по целия свят смятат, че месец-два повече живот за пациента дава голяма преднина в надпреварата с болестта. За някои продължаването на живота на болния с 3, 6, 9 месеца до 1 година е недостатъчно и безсмислено, ако за това той трябва да "плаща" с анемия, повръщане, оплешивяване. Но за мнозина тези месеци са от огромно значение и голяма част от пациентите поемат риска дори от токсичността на традиционната химиотерапия.
По-различно стоят нещата с т.нар. умни лекарства, които се целят точно в тумора (лекарите го наричат таргетна терапия или прицелно лечение).
Най-нови резултати от ново клинично изпитване показват, че ако пациентът с недребноклетъчен рак на белия дроб има активиращи мутации в гена на рецептора за епидермалния растежен фактор (EGFR) и взема умното хапче, животът му може да бъде продължен с повече от 31 до 39 месеца. Резултатите от проучването са представени в Чикаго в началото на юни по време на годишната среща на Американското общество за клинична онкология (ASCO). Става дума за пациенти, при които туморът не е стопен, но и не расте, след като са преминали няколко курса на химиотерапия. Новият ефект от вече познатото лекарство е в процес на проучване и се очаква скоро да бъде признато от регулаторните органи по света.
Основните два вида рак на белия дроб са т.нар. дребноклетъчен и недребноклетъчен. Имената идват от размера на клетките, които изграждат самия тумор, а не от неговата големина. Недребноклетъчният се разпространява по-бавно и има по-голяма възможност за лечение. Този вид е разпространен в 80% от случаите. Дребноклетъчният се разпространява по-бързо, рано дава разсейки и е трудно лечим.
Недребноклетъчният рак на белия дроб с т.нар. активиращи мутации в EGFR рецептора е отделна, генетично различна форма на болестта. Тя се открива най-често при пациенти, които никога не са пушили. Мутацията се среща 2 пъти по-често при жени и хора с азиатски произход.
Не всеки пушач попада в мрежите на белодробния рак, но 80% от пациентите с тази диагноза са пушили интензивно. Над 10 до 15% от пациентите с рак на белите дробове никога не са пушили. Това означава, че между 20 и 30 хил. американци непушачи са с рак на белия дроб, прогнозират онколозите от САЩ. Тези, които намалят 20 изпушени цигари на ден на 10, вече намаляват риска с 27% в сравнение с най-активните пушачи. Освен тютюнопушенето американските учени смятат, че вторият по важност рисков фактор за появата на белодробен карцином е радиационното излъчване, работа с азбест, радон, никел, арсен, хром, въглищен прах, уран. Смята се, че причината за белодробния рак на над 3% от британските мъже е именно влиянието на азбеста.
В света белодробният рак е най-честата причина за смърт сред онкоболните - всяка година от тази диагноза заболяват нови 1.35 млн. души на планетата. Тя убива годишно 1.18 души. Най-рискова е групата на над 50-годишните активни пушачи. Световната медицина е разтревожена, че през последните 10-12 години драстично се увеличава броят на жените с това заболяване.
В България всяка година се регистрират нови 3500 случая на белодробен карцином.
Най-големият проблем на болестта е, че признаците за ранното му откриване са общи и трудно уловими. Най-сигурният

симптом е сухата кашлица

която продължава повече от две седмици. Тя трудно се разпознава като проблем, защото пушачите са свикнали с кашлицата си. Често е възможно симптомите да подвеждат и да "насочват" към други белодробни заболявания, а това забавя откриването на карцинома. Затова често болестта се открива в късен стадий. Освен сухата и продължителна кашлица съществени признаци са продължителната болка в гърдите, рамото или гърба, несвързани с кашлицата, повтарящи се бронхити и пневмонии, хриптене, свирене на гърдите и затруднено дишане, отпадналост, загуба на апетит и на телесно тегло, главоболие, болка в кости и стави, подуване на лицето или в областта на врата, нестабилна походка.
Възможните лечения са хирургична операция, химиотерапия, прицелно лечение, лъчетерапия, а най-често се провежда комбинация от всички методи.