Раздвоени между интереси и страхове

Либийската опозиция не може да свали Кадафи от власт, смята шефът на националното разузнаване на САЩ Джеймс Клапър. Обама обаче твърди, че "примката около Кадафи се затяга". Противоречиви са сигналите и от Брюксел. На срещата на лидерите на ЕС пролича дълбокото разминаване по злободневния международен проблем. Провокира го Саркози, предизвиквайки пълен хаос в общата европейска външна политика. Той обяви, че Париж признава Преходния национален съвет, създаден от противниците на режима за законен представител на либийския народ, и реши набързо да изпрати посланик в Бенгази. Партньорите му от ЕС не го последваха. Но това не го обезкуражи. И той обяви, че е готов за военна операция в Джамахирията. Останалите страни от ЕС, с изключение на Великобритания, показаха, че не са въодушевени от идеята и че са далеч от войнственото настроение, обхванало френския президент. Фрау Меркел с присъщият й спокоен тон предупреди за политическите последици от една военна намеса в Либия. И подчерта, че е "дълбоко скептична" относно идеята за военна интервенция. Според нея структурата на временното правителство е все още неясна.
Противоречивите сигнали от Брюксел логично хармонират с последните новини от Либия. От там  съобщават, че еуфорията сред противниците на режима, които бяха сигурни в победата си, се сменя с паника и че те вече зоват за помощ. Самолети на Кадафи бомбардираха петролния терминал в Сидра - главния източник на приходи за режима, а също и газовия център Брега, от който се снабдяват електроцентралите в Източна Либия. Ако противниците на режима загубят контрола над него, властите в Триполи могат да оставят на тъмно въстаналите градове.
Междувременно дипломатическият маратон продължава. Докато европейските лидери умуваха над безплодна резолюция, в Съвета за сигурност на ООН Русия и Китай отклониха предложението за закриване на въздушното пространство над Либия. В Европа се засилиха колебанията. Повечето страни смятат, че не трябва да се бърза. А казаното от разузнавач номер едно на САЩ не е случайно хвърлена реплика. Нито е случаен фактът, че Вашингтон, чийто стил на поведение в подобни случаи е добре познат, се държи на дистанция. Либия е сред най-големите петролни икономики - в нейните недра лежат 46 милиарда барела петрол, което е двойно повече от запасите на САЩ. 
За Европейския съюз проблемът е как бързо да преосмисли цялата си политика в арабския свят, без да рискува. Досега той добре се разбираше с близкоизточните диктатори (не беше отдавна времето, когато в Брюксел и в Париж притеснено избирахаа място за шатрата на Кадафи). Ситуацията в Либия остава много сложна и трудно предвидима -срещу народа е изправена добре въоръжена армия от чуждестранни наемници. Между тях е световната общност, раздвоена и несигурна дали да се намеси, знаейки добре колко непридвидими са хитростите на Кадафи. А ООН рискува да потвърди безсилието си в момент, когато трябва да гарантира сигурността в един взривоопасен район.