Разминаване

Никой човек на Земята не заслужава съдбата на бежанец. Трябва да сме хора и да проявяваме състрадание, що се отнася до този въпрос. Нито един човек, принуден да напусне родината си и търсещ убежище, не може да бъде върнат. Това е съвсем естествената човешка реакция и спор по въпроса няма. Няма обаче място и за емоции, защото кризата с бежанците предстои да придобие все по-големи размери.
Винаги добрата Германия вчера призова Европа да приема сирийски бежанци. Безкрайно човешко и отговорно. Ама ние как да продължаваме да ги приемаме, като вече капацитетът ни е достигнат. Нямаме и средства. Каквото каже Европа, това и правим. Стремим се да изпълняваме всяка хрумка на еврочиновниците. А сега? Европа апелира към съпричастност - да приемаме бежанците. Как обаче ще ни помогне да се справим с тях? Все обещания...
Някои европейски страни с отворени обятия са готови да приемат бежанци, само че при определени условия. Австрия и Швейцария могат да приютят едва по 500, а Норвегия цели 1000. Да, съпричастност, съпричастност, ама и тя е с мярка. Всемирни призиви лесно се отправят, обаче като ти дойде на главата...
Върховният комисариат на ООН за бежанците в Женева дори настоява европейските страни да приемат до 10 000 души. И ние бихме искали да спасим изстрадалите сирийци, ама няма как.
Не чуваме и никаква готовност за споделяне на общия проблем от някои европейски страни, които бяха на прага на война, за да се реши конфликтът в Сирия. Нека и те поемат своята отговорност. А не да се занимават само с нашите и румънските роми - до безкрай преекспониран проблем. Френски депутат смятал дори да внася петиция за реформиране на Шенген, стана ясно вчера. Каквото не ни отърва, искаме да го реформираме. Досущ като британския премиер Камерън, който все предоговаря с Европейския съюз правомощия. Ама нали задълженията, не само правата, са за всички. Такава поне е честната игра.