Разпиляната българщина търси своя брод
/ брой: 41
Иво Андровски е сред съвременните автори, чийто търсещ дух е изкушен както от населения с образи и метафори свят на художествената литература, така и от горещите теми на нашата историческа медиевистика. От печат са излезли вече четири негови поетически книги - "Българската духовна държава" (2005), "Нямам думи" (2007), "Обещание за завръщане" (2008) и 'Дъх на време" (2009).
В своите исторически изследвания авторът упорито търси корените и следите на българщината далече извън сегашните ни географски предели. Среща се с техни представители, пише редица статии, за да припомни, че макар и далече от нас, тях, другите българи, ги има и са реални като парещ блясък на живи въглени. На тази тема през 2003 г. Иво Андровски посвети книгата си "Волжка България и монголското нашествие". През 2010 г. издаде книга, посветена на един от най-достойните ни владетели - "Кана сюбиги Крум".
В края на 2011 г. Иво Андровски събра и издаде цикъл от свои исторически статии, озаглавен "Българско средновековие" (изд. "Симолини"), публикувани в различни периодични издания и сборници. В книгата авторът разглежда приноса на Дунавска България за отразяване на арабското нашествие към Европа през 717-718 г. Той обръща внимание, че още в началните десетилетия на своето съществуване българската държава има решаващо значение за защитата на Европа от мощните арабски нашествия, както и за опазването на ранната все още християнска цивилизация.
Друг акцент в сборника са интересни сведения за поп Богомил в летописите на волжките българи. Приносният момент в статията е, че в нея се разглежда въпросът за разпространение на богомилството в най-източните части на Стария континент - на територията на Волжка България.
В сборника са проследени и първите сведения за заселване на българи в Бесарабия, свързани с разпадането на Стара Велика България след смъртта на кан Кубрат, военните превратности и изявите на българския боен дух в този стратегически регион през VII-ХIV век.
Книгата преоткрива духовните граници на българското самосъзнание. Подхранва у читателя чувство за национална гордост от устоялата на превратностите българщина, която продължава да е жива далече от пределите на страната ни.