Разстрелът няма да успее

Разстрелват Вапцаров. За кой ли път?
Българската национална телевизия отново излъчи филма на режисьора Костадин Бонев "Пет разказа за един разстрел". Няма да коментирам неточностите и тенденциозното представяне на полуфакти, подмяната на документалната истина с твърдения, инструмент на неолибералната критика у нас. Излиза, че Вапцаров е безволев човек, който лесно се поддава на манипулация. Той е представен като неразбран и недооценен от своите съвременници самотник - поет, но не и революционер. От три кладенеца се търси вода да се докаже, че не е комунист, нито антифашист.
Ще кажа само, че това е филм, чрез който се насажда омраза и ново противопоставяне в българското общество, като се подменя историческата истина.
Но това е целта. През последните месеци сме свидетели на мощна атака срещу всичко, свързано с антифашистката съпротива и ролята на БКП, както и очерняне на социалистическия период след победата на 9 септември. Тази атака бе предприета, след като стана ясно, че повечето хора изпитват носталгия по времето на социализма и понеже познават и друга гледна точка за събитията, не са съгласни с изопачаването на историята. Както не са съгласни, че моделът за развитие на обществото, който ни предлагат днес, е единствено възможният.
Затова сега ще се пренаписват учебниците, ще се вадят от тях социални и революционни творби. Дежурните десни идеолози, политолози, социолози и т.н. направиха не пътеки, а магистрали към ефира и към редакциите на щедро спонсорираните вестници. "Пет разказа за един разстрел", "Народен дом на терора"... В редица телевизионни предавания умело се вмъкват тези, целящи да внушат какво зло са комунистите.
В началото казах, че няма да коментирам филма. Просто прочете поезията на Вапцаров. Не избирателно, а цялата. Защото поетът живее чрез стиховете си. Стихове, които са уловени от душата мигове. И в тях ще откриете отговори, които неолибералната доктрина не приема.
Аз обаче ще задам друг въпрос: трябва ли да я приемаме ние тази доктрина и докога ще я търпим?
Поредният разстрел няма да успее. Защото вярата в утрешния по-хубав, по-справедлив и по-мъдър ден "... е бронирана/ здраво в гърдите/ и бронебойни патрони/ за нея/ няма открити!/ Няма открити!"