Развод с премиера

- Зле съм - шепне съседът, - много зле!
- Казвай! - викам му. - Или е нещо много срамно, а, давай!
- Ще ти кажа - шепне той, - но ако се разчуе, ще закъсам. А и ти ще го отнесеш, като свидетел. Много е опасно.
- Казвай - настоявам аз, - готов съм да си понеса кръста.
Той се оглежда на всички страни и тихо ми доверява:
- Развод!
- К'ъв развод, бе! - смея му се. - Ти си от щастливата част на човечеството, ерген си, няма с какво да се разведеш.
- Развеждам се с премиера. Край! Преставам да му вярвам, спирам да го следвам, напускам го. Видя ли го по телевизора - сменям канала!
- Стига, бе! - шокирах се аз. - Кой нормален човек би посегнал на икона!
- Всички си мислят, че боледувам, и аз не го отричам. Но истината е друга - просто ме изяжда отвътре това, което правя. Разрушавам образа на премиера, вадя го от сърцето си, от жилището си, от всичко и го изнасям навън. Той не става за нищо. Точка!
- Шъъъъът! - шъткам му аз. - Тъй не се говори!
- Знам - кима с глава съседът, - ама той просто нищо не знае.
- Как смееш - прекъсвам го -  изобщо да допуснеш такава мисъл до главата си! Той разбира от всичко, той може всичко, той решава всичко. Той и никой друг!
Съседът ме пита:
- Ти него гледаш ли го по телевизора?
- Денонощно - признавам аз, - че те друго не дават по моя телевизор.
- А така! Гледаш, ама не виждаш, слушаш и не разбираш. Премиерът никога не знае, не е чул, никой не го е предупредил. Сам го признава.
- Не думай!
- Слушай го внимателно какви ги говори, моля те. Не е чул за корупция, не знае за криза в здравеопазване, забравя, че познава хората, ако някой ги обвини в рекет или измама. Не е видял беднотията, не е разбрал какво му говорят на стачки и протести, не схваща думите на онези, дето са срещу управлението му. Самият премиер излиза и казва: не знам за това, не чух за онова, няма такова нещо, дето го говорите. И какво излиза - че ние знаем повече от премиера! Ама той е начело на държавата, върти волана и си свирка. Без да знае накъде кара, къде има завой, държат ли спирачките му. Ето за това се развеждам с него. Неговото незнание ми дойде байгън!
- Друг - попитах го шепнешком - знае ли за този твой каприз?
- Да не съм луд! - кръсти се съседът. - Единственото нещо, за което премиерът е сигурен и се хвали с него, е фактът, че той знае кой какво мисли или пък говори за него. По този въпрос мърдане няма. На никого дума няма да кажа по въпроса!
- Правилно - похвалих го, - и аз ще бъда ням като гроб! Щото лошо ни се пише.
- Така е - вика съседът, - едно нещо премиерът да знае добре и то през носа ще ни излезе!
Почти съм съгласен с него.
- А, не само оттам!
После заговорнически стиснахме ръце и всеки пое по своя път.