РБ неистово се опитва да овладее спецслужбите

АНГЕЛ НАЙДЕНОВ е роден в Кърджали. По професия е инженер-навигатор от ВВМУ "Никола Й. Вапцаров" във Варна. Бил е кмет на Димитровград и областен управител на Хасково. Специалист по проблемите на държавното управление, местното самоуправление, отбраната и националната сигурност. Член на НС на БСП. Министър на отбраната в кабинета на Пламен Орешарски. Найденов е депутат в 37-то, 38-то, 39-то, 40-то, 41-то, 42-то и 43-то Народно събрание. Зам.-председател на ПГ на БСП ЛЯВА БЪЛГАРИЯ.

 "За да си шеф на военното разузнаване, са нужни много повече познания от това да различаваш оръдие от танк"

- Г-н Найденов, през последните дни сме свидетели на масови уволнения в сектор "Сигурност". Кой е големият печеливш от промените?
- Т.нар. промени, които наблюдаваме в целия сектор "Сигурност", са израз на желанието на управляващите, и в частност на Реформаторския блок, да доминира като цяло в него и в рамките на отделните служби. Според мен бившият вътрешен министър Веселин Вучков стана тяхна жертва. С настояването по-бързо да бъдат сменени главният секретар и председателят на ДАНС, макар че искането не беше придружено с някакви особени аргументи и убедителни мотиви, се доказва грубата намеса на реформаторите в спецслужбите. Вучков игра, като заложи всичко на една карта, позовавайки се на закона, и загуби.
Големият печеливш от цялата тази ситуация е министър-председателят Борисов, който от сряда вече е и министър на вътрешните работи. В случая трябва да кажем, че премиерът прие играта, която му предложи Вучков, и спечели. Спечели търсената позиция, ако мога да използвам шахматен термин.
- В медийното пространство беше лансирана кандидатурата на Йордан Бакалов за поста на уволнения преди дни шеф на служба "Военна информация" към Министерството на отбраната. Как бихте коментирали освобождаването на Веселин Иванов и основанията за това?
- Водещото при предложението за шеф на служба "Военна информация" да бъде назначен г-н Йордан Бакалов е желанието да се овладее информационният масив на служба "Военна информация", да се осигури достъпът на управляващите, и в частност на десницата, до работните досиета, съответно до регистрационните картони и книжния архив. А вероятно чрез този достъп да се осигури и информация за чуждестранните сътрудници на служба "Военна информация", т.е. на военното разузнаване.
- Какви биха били последиците от това за националната сигурност?
- Имал съм много пъти възможност да предупредя, че това според мен е изключително тежък удар срещу националните интереси. Това е тежък удар и срещу престижа и възможностите на службата. Пресичат се възможностите в бъдеще военното разузнаване да си осигурява информационни източници, съответно възможности за добиване на изпреварваща информация, и в частност всичко онова, което е необходимо за дейността на службата, поне по начина, по който тя досега работеше.
Като казвам поне досега, уточнявам, че това са работа и продукт на структурата, които винаги са се ползвали с възможно най-високите оценки и в лицето на партньорските служби, при висока степен на доверие и при възможно най-високите оценки от потребителите на продукта на служба "Военна информация" в лицето на държавните структури. Аз самият съм имал възможност да ползвам информация на службата, нейни анализи и изводи, и да се уверя във високото качество на този продукт. Затова не вярвам и не споделям мотивите на военния министър Николай Ненчев за  освобождаването на досегашния директор на службата г-н Веселин Иванов. Като министър на отбраната имах много повече основания от него да освободя г-н Иванов, защото той беше назначен от моя предшественик, включително и със специална промяна на ЗОВС, който позволи, освен кадрови офицер, начело на службата да застане и цивилен. Уточнявам, че г-н Иванов беше кадрови офицер, включително служител на службата, освободен от военна служба малко преди неговото назначаване вече като цивилен служител за ръководител на службата. Но никога не съм се отнасял с прецизиран и субективен подход към дейността на една служба, защото това е вредно и за интересите на службата, и на ведомството в лицето на Министерството на отбраната и, разбира се, за интересите на страната ни.
- Откога са апетитите на десницата за овладяване на спецслужбите?
- Неистовата амбиция на част от десницата не е отсега. Тя датира отдавна, включително с предложението за сливане на външнополитическото и военното разузнаване, като безспорно тук желанието е отново достъп до архивите и съответно ликвидиране на военното разузнаване, което винаги е било като че ли трън в петата на десните. Забелязвам в тази група, чийто представител е и военният министър, един водещ мотив за тяхното отношение към служба "Военна информация", а и по принцип към всичко, свързано със специалните служби и бившата ДС. Това е един атавистичен страх, една първосигнална реакция. Защото един от мотивите за уволнението на Веселин Иванов е това, че 39% от ръководния и кадровия състав на службата са хора, завършили преди 1991 г. Извинете, но това е толкова смешно, неуместно и нелепо като аргумент, че човек се чуди дали наистина заслужава сериозен коментар.
На толкова много места работят хора, които са завършили преди 1991 г. И, второ, какво като са завършили тогава служители от ръководния и командния състав на службата? Те са учили, дипломирали са се и са постъпили на работа със звание лейтенант или в най-добрия случай старши лейтенант. Какви зависимости и какво влияние би могло да има върху тези хора?
- Забелязва се примирение на ГЕРБ към натиска, който РБ оказва върху тях по отношение на сектор "Сигурност"...
- Да, така е. Свидетели сме на съгласие и примирение на ГЕРБ с тези претенции и съответно настървеност на десницата да овладее този сектор. Вероятно това е преглъщане в името на властта. Макар че в неофициални разговори ГЕРБ може и да не са съгласни и да не приемат подобно отношение, включително и идеите, лансиращи Йордан Бакалов за шеф на служба "Военна информация".
- Заявихте, че приемате Йордан Бакалов да оглави ДАНС. Защо не го приемате като номинация за шеф на служба "Военна информация"?
- Да, ако ставаше дума Бакалов да бъде издигнат за шеф на ДАНС, бих могъл да определя това като удачно решение. Познавам го много отдавна, защото достатъчно дълго време сме работили в различните издания на специализираните парламентарни комисии. Той има и съответната подготовка по темата, свързана с вътрешната сигурност, т.е. г-н Бакалов би могъл, благодарение на познанията и качествата си, да изпълнява тази функция. Не мога да кажа същото за служба "Военна информация". За неин шеф се иска  специализирана подготовка и познания, защото военното разузнаване има отговорности не само по отношение на придобиването на разузнавателна информация от гледна точка на военно-политическата и геостратегическата среда, то има функции, отнасящи се до войсковото разузнаване. Службата има дейности, свързани с подготовката на операции, включително и многонационални мисии. Тя има своите ангажименти по отношение дейността на службата в районите, където има военни контингенти, т.е. много по-различни и по-специфични познания са нужни, за да я оглавиш. Ако щете, приемете го като шега, въпреки сериозността на разговора - изискват се много повече познания от това да различавате оръдие от танк.
Силно се надявам, че до момента, в който трябва наистина да се лансира кандидатурата за началник на военното разузнаване, номинацията на г-н Бакалов ще бъде преосмислена. Това е предложение, което със сигурност ще породи напрежение в средите на военните разузнавачи.
Няма значение дали постът ще бъде зает от кадрови офицер или цивилен, макар че добре е шефът на службата да е кадрови офицер. Но той задължително трябва да бъде от системата. Нужен е човек, който е придобил уменията си в нея, който я познава и който има специфичната подготовка да изпълнява тези функции в рамките на военното разузнаване.