Реформаторският Франкенщайн

В голямата шумотевица от морални терзания и писъци на младите и красивите темата за десницата остана малко на заден план. Но това е недопустимо - нали няколко свободни интелектуалци написаха драматично, скучно и леко хълцащо писмо, че е време Реформаторският блок да изрази интересите на улицата и да се прероди като едно ново СДС, ама вече с европейски лифтинг и ефектна липосукция на задните части с цел повече обществена привлекателност за политическия флирт.
Всички знаем, че има една основна мелодраматична черта на това, което минава за десница у нас. Тя винаги е невинна. Крадоха като за последно по време на прехода, правеха интриги като за турски сериал, лъжеха безобразно, дадоха собственост на олигархията, но, разбираш ли, за положението в страната били виновни само гадните комунисти. Десницата в нейното ангелоподобно състояние никога не е поемала отговорност за нищо друго, освен за теменужките на Иван Костов.
И май точно заради това стигнаха до идеята за този политически проект, нещо като Франкенщайн - Реформаторски блок. В него под вятъра на появилия се отново на хоризонта парламент се събраха партии, които до онзи момент си говореха само със съскания. Близо една година нямаше костовист с що-годе нормална психика, който да не се обръщаше към Кунева единствено и само с фамилията "Пръмова". Изведнъж обаче реформаторите така се заобичаха, намериха се в безкрайното българско политическо блато и най-ироничното е, че се опитват да се представят за алтернатива.
И понеже десницата все е чиста, свята, невинна, морална, небесна, трябва да се опитаме да формулираме няколко въпроса към потенциалните избиратели на този титаничен Реформаторски блок. Не могат да дишат БСП, но ще гласуват за министър от кабинета на Станишев (Миглена Кунева), така ли? И как гледат на внезапното спокойствие, което е озарило бившите опозиционери, когато говорят за евентуална коалиция с ГЕРБ?
Значи кабинетът на Орешарски е нетърпим, мрачен и олигархичен, а управление на Бойко Борисов е напълно в реда на нещата? Това ли е моралът, който десницата проповядва под път и над път със страстта на отказал се от чашката пиянка? Тези въпроси биха хрумнали на всеки при обявената новина, че Реформаторският блок щял да се разширява с две нови партии - СДС и БЗНС. Така де - тъпо е, като си започнал безпринципно, да се правиш на принципен по средата на пътя.
И ако стане така, че един ден всичките тези политически създания дойдат на власт, не се учудвайте, че всичко ще свърши по познатия начин. Из реформаторите няма нищо ново. Техният морал е като стихосбирка - красиви думи плюс фантазия. Именно този романтичен патос уби навремето СДС. Сега тези са по-зле от СДС. В СДС, иска ми се да вярвам, навремето все пак е имало по някой идеалист за цвят.
Днес идеалисти няма. Всички се прегърнаха за пари, пардон, за депутатски места. И рано или късно драматичният виц ще се окаже верен отново - десетте десни партии се обединиха в нови 15.