Реквием за свиневъдството в България

Много са паметниците на разрухата на селското стопанство в България през последните 25 години. Един от най-големите принадлежи на свиневъдството. Това отлично е илюстрирано в наскоро излязлата от печат книга на проф. д.с.н. Пенчо Драгоев под заглавие "Институтът по свиневъдство в своя ренесанс", под редакцията на професорите Алекси Стойков и Петър Петров. В близо 200 страници авторът е проследил създаването на института в началото на 1955 г. като "Районен научноизследователски институт по животновъдство" (РНИИЖ) в гр. Шумен и неговото бурно развитие и възход до началото на промените през 1989 г. През 60-те години на миналия век на института е възложено да координира научноизследователската работа по свиневъдство в цялата страна. Тогава в него са прехвърлени научни работници от Стара Загора, Генерал Тошево, Русе и Видин. Едновременно с това продължава работата по биволовъдство и водоплаващи птици. През втората половина на 1971 г. институтът окончателно е утвърден като специализирано звено с наименование Научноизследователски институт по свиневъдство с хибриден център (НИИСХЦ).
През разглеждания период институтът е бил в системата на БАН, ССА, ЦНИРД и накрая в системата на Научно-производственото обединение по свиневъдство в гр. Шумен до неговото ликвидиране (1990 г.), след това отново в ССА. Авторът отбелязва, че най-плодотворно е неговото развитие в системата на обединението с генерални директори Митко Мутафчиев, Борислав Парашкевов и д-р Георги Данов. През 1986 г. неговата дейност е разширена с проектиране и конструкции.
На автора е било и лесно, и трудно да напише тази книга. Лесно, защото той е сред първите строители на института и в продължение на 33 години е изкачил

всички стъпала в своята кариера

от специалист, ръководител на базата, научен работник, завеждащ секция, директор на института и заместник генерален директор на обединението. Насочеността му на работа като аграрикономист му позволява да участва в съвместни разработки с повечето научни работници в института и специалисти в обединението и извън системата. Трудно му е било, защото е голяма отговорност да отчетеш реално приноса на 7 директори, 3-ма генерални директори, повече от 40 научни работници и стотици специалисти, участвали в ренесанса на института. Позволявам си да кажа, че познавам лично автора на книгата, всички ръководители на института и обединението и повечето от научните работници, както и огромната работа, която са извършили през това време за развитие на свиневъдството. За написването на книгата проф. Драгоев добросъвестно и задълбочено е анализирал 31 източника, но като се има предвид, че повечето от тях са годишници или периодични издания и отчети, те всъщност са стотици. Постарал се е никой и нищо да не бъде пропуснато. Едва ли друг човек може да се справи с тази задача.
Много сполучливо авторът е структурирал в седем раздела своето произведение.
Първият раздел е предназначен за строителите на Института по свиневъдство. Открояват се имената на Цвятко Василев, Яким Димов, Станчо Беремски, Стойчо Сланев, Пенчо Драгоев. Не са пропуснати и първите - Иван Димитров и Митко Кънев, и пълен списък на 47 научни сътрудници, работили в Института от 1955 до 1989 год.
На подобряване породността, промишленото кръстосване и хибридизацията са посветени 20 страници, където са отчетени приносите по създаване на нови породи, кръстоски и хибриди. Изпитани са техните качества. Тук се открояват имената на Иван Ангелов, Кирил Вангелов, Бенко Бенков, Ангел Стоянов и Добри Полихронов.
    За хранене на свинете при промишлени условия са отделени 12 страници. Трудно могат да се изброят многобройните опити с хранене на различните категории свине с разнообразни по състав дажби, за да се подберат и препоръчат най-подходящите. Водеща фигура в това направление е Митю Кънев.
    Четвъртият раздел е посветен на проучване и
   
внедряване на промишлена технология

в свиневъдството от секцията с това наименование. Водеща фигура от 1961 до 1987 г. е Цвятко Василев, като участват и научни работници от другите секции на института, както и външни специалисти. Интензивната работа в това направление става по инициатива на председателя на ССА академик Титко Черноколев, който написва в началото на 60-те години първата книга в България за индустриалните методи за производство в селското стопанство и ги поставя като основно направление за работа в поделенията на академията. В този раздел (26 стр.) най-добре могат да се видят огромните мащаби на внедряване на научно-техническите постижения в производството чрез изградените 42 промишлени свиневъдни комплекса с общ капацитет за 104 500 свине-майки и 607 хиляди места за угояване. Отбелязана е първата технология на "ШИЯ" (Италия), последвана от нашата на "Аграрпромпроект", унгарската "Агард", датската "Функи", модела "Дръстър". Отразена е и огромната работа на института по реконструкция и модернизация на съществуващата база, за да се внедри новата промишлена технология за отглеждане на свинете-майки и угояване на прасетата.
    Усъвършенстване на организацията и повишаване на икономическата ефективност на свиневъдството - прочитайки този раздел (24 стр.), човек придобива пълна представа какви върхове сме постигнали в интензификацията, увеличаването на производителността на труда и ефективността на производството. Водещ в това направление е авторът на книгата.

    Трудно можем да си представим

успехите на свиневъдната наука без експериментална база и хибридния център, където се провеждат опитите, произвеждат се хибридите и се правят изводи и предложения за внедряване в практиката. Ръководители на базата са били няколко специалисти, но най-големи са заслугите на автора (1963-1974) и на Борис Цветков (1974-1987).
    В последния раздел проф. Драгоев подробно описва как науката е вградена в най-големите постижения на свиневъдството в България (27 стр.). Тук, наред с увеличаване броя и повишаване квалификацията на кадрите, са изброени 27 окрупнени и значими научно-технически постижения, отнасящи се само до свиневъдството, които са внедрени в практиката. Освен тях са създадени една порода говеда, една биволи и една овце. Тук е отразено и плодотворното сътрудничество със сходни организации от Италия, Англия, ГДР, Украйна, Молдова, Словения.
С чувство на заслужено удовлетворение авторът отбелязва два пикови върха, достигнати от свиневъдството в края на 1989 г. - 4392 хиляди свине и 413 хиляди тона свинско месо (кланично тегло) без субпродуктите. На всеки човек от почти 9-милионното население сме произвеждали по 46,8 кг месо, от което сме консумирали 45,5 кг. По този показател тогава пред нас са били само Унгария, ГДР, ФРГ, Дания и Холандия - от 68 до 58 кг на човек от населението.

Особено стряскащ е епилогът

на книгата, където авторът посочва, че периодът 1990-2009 г., характеризиран като преход към пазарна икономика (разбирай див капитализъм - б. м.) е довел до унищожаване на свиневъдството. Този факт той илюстрира със следните числа: свинското месо в света е нараствало средно годишно с по 2,8%, а в България намалява с по 26,8%. От 407,9 хиляди тона на 67 хиляди тона - повече от 6 пъти, на човек по-малко от 10 кг. За да задоволим оскъдните нужди на населението, се налага ежегодно да внасяме повече от 100 хиляди тона свинско месо. В същото време постоянно се хвалим, че износът на зърно нараства. До края на април т. г. от миналогодишна реколта сме изнесли 5,6 млн. тона зърно - пшеница, ечемик и царевица, и над 1 млн. тона слънчогледово семе.
Не е нужно да си математик, за да изчислиш колко месо само от началото на този век не сме произвели. Достатъчно е да вземем разликата от посочените по-горе числа - а тя е 340 хиляди тона по 13 (години). Получената цифра е зашеметяваща. Сега производството е върнато на равнището на 40-те години на миналия век. С основание авторът посочва, че такава разруха няма аналог в нито една от бившите социалистически страни и във всички останали с развито свиневъдство.
За 25 години преход е унищожен трудът на десетки научни работници, стотици специалисти и ръководители, на хиляди работници. Ликвидирана е материално-техническа база за стотици милиони левове. Потърпевш е целият български народ. В този смисъл аз оценявам книгата като ренесанс за разглеждания период не само на института, а и като ренесанс на свиневъдството като цяло. Лично на мен тя ми звучи като реквием за този животновъден сектор.
Професор Драгоев заслужава поздравление за това, че е оставил записки за свиневъдството, подобни на тези на Захари Стоянов, които ще останат в историята на науката и литературата.
Дано се намерят хора от партийните централи (а те не са малко), от законодателната и изпълнителната власт, а защо не и от съдебната, да се запознаят с тази книга. А ние ще чакаме да видим дали ще предприемат нещо.