23 Септември 2021четвъртък03:41 ч.

ново:

България празнува 113 години Независимост България празнува 113 години Независимост

Пегас

Имена

Респектиращо присъствие в българския литературен свят

90 години от рождението на Иван Динков

/ брой: 165

автор:Продрум Димов

visibility 407

Скъпи читателю, 

В днешното издание на приложението за литература, изкуство и култура ще си спомним за именития български поет Иван Динков, от чието рождение се навършиха 90 години. Приятно четене.

Редактор Боян Бойчев


"След съвестта и стиховете

едва ли има трети ад..."

Иван Динков

Избрах тези горещи изповедни думи на един от най-даровитите и популярни поети на нашето съвремие, защото те звучат като особен надежден ключ, който ни отваря вратичката към неговата дълбока философска, творческа и човешка същност. А неговото забележително присъствие се оказа водещо в течение на повече от четири десетилетия в родния ни литературен свят.

Неслучайно за него, поета от Смилец, както е известен, са писали мнозина по различни поводи. И съвсем естествено е всеки да подхожда по различен начин при оценката на личността и творчеството му, ръководейки се от своите лични позиции, професионална компетентност и съображения. Но така или иначе, всеки прибавя, кой повече - кой по-малко, нови щрихи към неговия личностен и творчески портрет. С тези мои твърде скромни редове нямам намерение да предлагам задълбочен аналитичен литературно-критичен очерк на големия поет от Пазарджишкия край. Възползвам се от неговия недоживян юбилей, за да върна нашите съвременници към някои значими страници от неговото безспорно изключително съдържателно човешко и творческо битие. А за това ми помогнаха многобройните срещи и разговори с поета в продължение на няколко десетилетия, отразени и в документално-мемоарната ми книга "Иван Динков - отблизо".

Да се пише за Иван Динков е наистина нелека задача, както никак не е лесно да се интерпретира целокупното му творчество. Не по-лесен е и житейският му път, започнал от будното средногорско село Смилец. Бъдещият поет е роден на 26 август 1931 година. Напуска бедното семейство на баща си, бай Динко Налбантина, за да учи право при непоносима мизерия в големия столичен град. Неусетно се потапя в правните науки, но макар че грабва в ръцете си диплома за юрист, загърбва завинаги професията на Темида и намира своето призвание на литературното поприще. Обрекъл се да служи на прохождащото си перо, е принуден да живее в постоянна оскъдица и хронично гладуване в средата на млади творци съмишленици - Михаил Берберов, Петър Алипиев, Андрей Германов, Любомир Левчев, Никола Инджов и други прокудени сподвижници, обитаващи спасителния "таван" убежище на ул. "Иван Рилски" 30 в столицата. От това мизерно свърталище, първата професионална школа на тези млади литературни бездомници, приемат първите си уроци по изящна словесност още Коста Павлов, Христо Банковски и други талантливи представители на нашумялото някога така наречено "Априлско поколение".

Загърбил всякакви несгоди, младият Иван Динков, макар че е преглътнал немалко огорчения от криворазбраната социална практика по време на социализма, прегръща окончателно лявата идея и постъпва на работа като редактор през 1958 г., с което слага началото на активната си творческа дейност. Междувременно печата и първите си стихотворения във в. "Народна младеж". Не закъснява и дебютната му стихосбирка "Лична карта", която излиза на бял свят през 1960 г. и впечатлява силно читателските ни среди. Повлиян от героиката и романтиката на антифашистката борба, младият творец от Смилец се настройва на обичайната за онова време творческа вълна и издава забележителната си поетична книга "Епопея на незабравимите" (1963), която буквално се разграбва по книжарниците, посрещната възторжено от литературната ни критика. Обзет властно от антифашистката тема, издава и популярните за онзи период биографични очерци за Атанас Манчев и Стоян Мураданларски, книгата "Докосвания до България" (1974).

Усвоил солидно спецификата на литературния "занаят", редакторът от "Партиздат" се насочва постепенно към работа над произведения с насъщна и актуална литературна проблематика, с които напомня за възходящото си и набиращо скорост литературно амплоа, извиквайки на живот завидния си творчески потенциал. Така се появяват на бял свят шеметно завладяващите му, дълбоко интригуващи заглавия "На юг от живота" (1967), "Хляб и трохи" (1970), "Антикварни стихотворения" (1977), "Почит към литературата" (1980), "Моминството на войниците" (1983), "Цветя за махалата" (1984) и други актуални творби, които категорично легитимират уникалната му творческа личност. В тези издания Иван Динков наистина показва внушителния си ръст на завладяващ литературен творец, атрактивен със смелото си оригинално талантливо перо както в тематичен, така и в художествено-естетически аспект. Истински бум през 1986 година предизвиква в читателските ни среди излизането от печат на автобиографичния му роман "Навътре в камъка". В него авторът ни пренася в трудната и напрегната атмосфера на своите преживелици като студент, в семейно-битовите си несполуки и разочарования, но и в неотстъпния си стремеж по стръмните пътеки на многообещаващия литературен Олимп. 

През следващите години Иван Динков сътворява внушителна поредица от нови заглавия: "Повторения" (1990), "Проверка на каруците" (1990), "Славянски псалми" (1991), "Поетични самоубийства" (1993), "Покрай кадифето" (1993), "Урна" (1996), "Спазми от отечеството" (1999) и много други интригуващи произведения. А разковничето за респектиращото му извисяване в литературните и обществени среди трябва да търсим не само в завидното му дарование, но преди всичко в умението му да вниква в самите дълбини на социално-икономическите, нравствените и духовните процеси на обществото ни, в душевността на нашия съвременник, в народопсихологията на българина, за да ги отрази добронамерено със средствата на характерния за него ивандинковски художествено-естетически инструментариум в поетичните си и прозаични творби. В стиховете му присъства дълбок философски замисъл, изразен нерядко с иносказателни похвати и енигматичност. А това несъмнено прави поетичното му слово трудно "смилаемо" за обикновения читател. Всъщност тези достойнства на стиха му повишават още повече неговите стилно-езикови стойности. Характерни за Иван Динков са дълбокото преживяване, тревожната напрегнатост, драматичният конфликт, върху които са изградени най-добрите му стихотворения.

Иван се възторгваше от социално-икономическия възход на родината ни навремето, но преживяваше болезнено недъзите, моралните деформации в социалистическа България, което не можеше да не намира отражение и върху облика на поетичните му рожби. Той страдаше и болееше от промъкващите се в обществото ни социални неправди и недопустима нравствена уродливост, затова и будната му гражданска съвест заставяше често перото му да не мълчи. Неслучайно беше инкриминирана от цензурата книгата му "На юг от живота". Но този недостоен конформистки акт го издигаше още повече в очите не само на колегите му, но и на читателската ни общественост.

Моите първи докосвания до поета водят началото си от 60-те години, когато, разхождайки се из страниците на "Литературен фронт", срещнах за пръв път името му. По-късно обаче, със зачестяването на посещенията му в Пазарджик, неусетно станахме близки и това запознанство се превърна в истинско приятелство, когато оглавих като секретар дружеството на писателите и Клуба на дейците на културата в града ни. Често пътуваше до родния си Смилец, за да гостува и помага, с каквото може, на остарялата си майка, баба Тодора. И обичайно нашият дом му беше пристан за почивка и отмора на път за родната му стряха. Понякога даже е преспивал и сме се потапяли в ненаситни разговори за състоянието на литературното битие в града и страната ни. Неведнъж е отсядал и в Клуба на дейците на културата, срещал се е и е разговарял често с местни колеги. Участвал е в традиционните празници на поезията, литературни четения, премиери на книги. С удоволствие представяше и местни автори, правел е и задълбочен аналитичен преглед на годишни литературни продукции на автори от града и региона. Неговата компетентна позиция винаги тежеше и звучеше като своеобразен барометър за нивото на литературния ни живот не само у нас, но и в чужбина.

Погледнат в човешки план, Иван Динков беше рядко общителен, земен и достъпен човек, с удивително топло чувство за хумор, обичаше срещите с приятели, читатели. Като поет имаше свой оригинален творчески почерк. Проводник беше на едно добронамерено критическо направление в родната ни литература, като в същото време остана верен докрай на своите непоклатими идейни и естетически позиции.

Поетът от Смилец Иван Динков



Независимостта се гради с усилията на посветени държавници

автор:Дума

visibility 127

/ брой: 182

Обезличаването на партийните идеологии може да е опасно

автор:Дума

visibility 118

/ брой: 182

Бизнесът иска 840 млн. лв. компенсация за скъпия ток

автор:Дума

visibility 108

/ брой: 182

Борисов поискал оставката на шефа на Столичния общински съвет

автор:Дума

visibility 113

/ брой: 182

Над 82 млрд. лв. прахосала администрацията за 23 г.

автор:Дума

visibility 125

/ брой: 182

Цигарите и алкохолът - с нови бандероли от януари

автор:Дума

visibility 110

/ брой: 182

Правителството изтегли още 300 млн. лв. заем

автор:Дума

visibility 114

/ брой: 182

Ще мислят как да подпомогнат авиопревозвачите

автор:Дума

visibility 106

/ брой: 182

Словакия осъди прокурор, разследващ корупцията

автор:Дума

visibility 116

/ брой: 182

Европейците не желаят Студена война срещу Китай и Русия

автор:Дума

visibility 123

/ брой: 182

Радев призова за реформа на ООН

автор:Дума

visibility 118

/ брой: 182

Виена затяга мерките срещу КОВИД-19

автор:Дума

visibility 108

/ брой: 182

Момчето си отива

автор:Деси Велева

visibility 137

/ брой: 182

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ