Ретроспективна изложба на Анастасия Панайотова в галерия "Академия"
Ретроспективна изложба на Анастасия Панайотова е подредена в галерия "Академия" на Националната художествена академия, ул. "Шипка" 1. Художничката е възпитаничка на НХА. Завършила е графика и илюстрация при проф. Илия Бешков, но пази великолепни спомени и от други свои професори - Веселин Стайков, Кирил Цонев, арх. Далчев, Николай Райнов, Борис Иванов.
"Това бяха хора, които живееха с изкуството, обичаха го и му служеха, казва тя. Имаха наблюдателност, остра чувствителност, дълбоко разбиране за него и ни предаваха това като атмосфера, възпитаваща за цял живот. Едно, че бяха от най-добрите български художници, и - в добавка - успяха да създадат у мен интерес към рисуването и композицията. Където и да ходиш, каквото и да виждаш, мисълта "Как сега да изразя това?" не те напуска. Остава като неизменен проблем. Важна е тази ангажираност, тази отдаденост на изкуството, внушена на първо място от Бешков."
Какво може а види посетителят на галерия "Академия"? Цял живот, прекаран с мисълта за рисуване и с увличащото усилие да направиш колкото може по-артистична интерпретация на помисленото и преживяното. Докато предишните две самостоятелни изложби на Анастасия Панайотова (2015 - СБХ, 2017 - галерия "Стубел") представляваха изцяло "живопис с постна техника" (гваш, туш, акварел, бронзови бои), настоящата ретроспектива включва около 30 графични листа, повечето от тях - цветни литографии.
"Винаги съм търсила колкото може по-верен начин за изразяване. Аз имам чувство за стойността на колорита и постоянно съм го използвала в графиката. Цветът ми е нужен за по-голяма изразителност, не като самоцел. Може би съм обогатила изразните средства на литографията", завършва авторката.
Настоящата експозиция дава възможност да проследим развитието й на график за период от четири десетилетия. Специалистите ще видят например какво се случва с черния контур, как се менят съотношенията черно-цвят, линия и петно, как "звучи" черното върху черно и плътно положеният цвят до прозрачния.
Успоредно с цветните литографии и цветните рисунки, художничката цял живот прави и черно-бели с туш и перо. На въпроса какво й дава тази техника, тя отговаря: "Перото е изключително хубаво нещо за предаване на поетични чувства и драматични състояния. Всичко може да се изрази. Направо от ръката ти изтича, толкова е свързано с човека острото перо. Няма умдрукери, преса, камъни - от никого не зависиш. Абсолютна свобода, колкото и да е чувствително и колкото и да има своите трудности. Очарователно нещо!"
Благодарение на любезното съдействие на Софийската градска галерия и галерия "Илия Бешков" в Плевен, в ретроспективата са включени избрани образци на тези драматични "пера", пазени в съответните фондохранилища. От Националната галерия пък гостуват две рисунки, разкриващи свободния и вдъхновяващ диалог на Анастасия Панайотова с двама от любимите й поети.
Като щастие и голямо богатство художничката оценява съпреживяването не само на поезията, но и на всички проявления на изкуството, в това число - на музиката и киното. А умението й да общува с духовете на велики творци от различни области, школи и направления започва оттук, от Националната художествена академия. Така Невена Лилова, куратор на изложбата, представя експозицията и авторката.
Анастасия Панайотова е родена на 21.01.1931 г. в София. Завършва Първа девическа гимназия (1948). Следва Художествената академия (1948-1954). Дипломната й работа представлява серия илюстрации по "Хоро" на Антон Страшимиров. От 1955 г. е член на Съюза на българските художници. Участва в много изложби в страната и чужбина, както и в общи експозиции в Унгария, Чехия, Румъния, Германия, Швейцария, Русия, Гърция, Франция, Швеция, Испания, Англия, Австрия, Индия, Египет, Тунис, Мексико и др. Носителка е на престижни отличия. Нейни творби са притежание на галерии и сбирки на колекционери в различни страни по света.
