Реванш за развиващите се икономики

Маурицио Ричи

Докато Западът се задушава в застой, бързо развиващи се икономики са във възход - и движат цените на суровините и горивата към опасни пикове. И тъй като те вече определят хода на световната икономика, на Европа, възпрепятствана от ограниченията и безработицата, й предстоят трудни времена.


Китай, Индия и Бразилия ускоряват темпото на икономическата дейност, докато западните икономики изостават все по-назад. Развиващите се страни командват парада и определят цените на световния пазар. Резултатът, една всеобхватна инфлационна тенденция, не можеше да дойде в по-лошо време за мизерстващия Запад, който сега може да се изправи пред двоен смъртоносен удар на потиснат растеж и ширеща се инфлация.
Цените на суровините - памук, захар, каучук и др. - не престават да растат от месеци. Но едва сега и цената на петрола скочи - петролът, кралят на всички суровини, с най-пряко въздействие върху цялата икономика - е последният сигнал за тревога за Запада.

Петролът не спира да расте

Суровият нефт е стигнал нива от около 90 долара за барел в САЩ и е на границата на $95 в Европа - над 15 долара повече, отколкото преди година. Това е опасно близо до стодоларовата граница, която мнозина смятат за психологически праг, отвъд който порочният кръг от финансови спекулации ще настъпи благодарение на изобилната ликвидност, осигурена от силните за момента централни банки. Както се случи през 2008 г., когато барел се търгуваше за рекордните 140 долара.
Международната агенция по енергетика (МАЕ), която е автономен международен орган в рамките на Организацията за икономическо сътрудничества и развитие (ОИСР), предупреди, че този последен възход на цените на петрола вече се отрази тежко на развитите икономики. Сметката, която 34-те държави от ОИСР плащат на страните износителки на петрол, набъбна от 200 милиарда долара през 2010 г. до близо $800 милиарда: с други думи, богатите страни харчат с една трета повече за вноса на суров петрол през миналата година в сравнение с 2009 година. В действителност, според МАЕ, те жертват половин процентен пункт от брутния вътрешен продукт за петролните шейхове в момент, когато БВП се бори да се съвземе. С това темпо те са се насочили право към ръба на рецесията.
"Парите за внос на петрол се превръщат в заплаха за икономическото възстановяване", предупреждава главният икономист на МАЕ Фатих Бирол. "Това е сигнал за тревога за страните потребителки и производителки на петрол" - които отхвърлиха призивите на ОПЕК през последните седмици да се увеличи производството.

Скок в цените

Цената на суровия петрол е неизвестно количество, което хвърля дълга сянка върху икономическата прогноза за следващите години, и все пак това е само най-големият облак, задал се на хоризонта. Почти всички стоки ще поскъпнат - като се започне с храната. Нова криза с хранителните продукти, като тази от периода 2007-2008 г., не е в непосредствена близост, защото за момента резервите са доста изобилни. Но ефектите върху цените  са вече повече от очевидни. Ценовият индекс на храните на Организацията за прехрана и земеделие на ООН (ФАО) се изстреля с 4,2% само за един месец през ноември 2010 година. Вече е по-висок отколкото през 2008 г., в резултат от увеличението на пшеницата, захарта и цените на месото. Също като цената на памука, например, която също удари ново рекордно ниво.
Случващото се на световните пазари не вещае добро за потребителите през 2011 г., особено на Запад. Студен душ в средата на период на застой за доходите и висока безработица, освен това ще валят калкулирани като печалба увеличения, включително в цените на бензина на бензиностанциите и природния газ за отопление (която е свързана с цената на петрола в Европа). Големи дистрибутори вече предупреждават клиентите и търговците на дребно, че на практика всичко - от месото и хляба до дънките - ще струва повече. А това ще бръкне в джоба на домакинствата и от националните бюджети.

Без риза на гърба си

А краткотрайното повишаване на цените означава нов цикъл на инфлация. Цените в еврозоната през декември бяха с 2,2% по-високи в сравнение с предходната година, което е много повече от очакваното - и над 2-процентовия праг, който Европейската централна банка се надява да не се превишава. При различни обстоятелства ЕЦБ вече би повишила лихвените нива, за да запази цените ниски. Но ЕЦБ не постъпи така, за да не задуши възстановяването (което в най-добрия случай е доста слабо, с изключение на Германия), но може би още по-вероятно, тъй като увеличаването на лихвените проценти ще направи възстановяването още по-трудно и по-скъпо за финансиране на държавния дълг в по-слабите икономики в еврозоната, а именно Гърция, Испания, Белгия и Италия. Все пак, ако инфлацията не спре да върви нагоре, германците ще настояват ЕЦБ да увеличи лихвения процент. Така, накратко, през 2011 г. Европа може не само да загуби ризата от гърба си, но и да бъде изтикана до ръба на друга финансова и политическа криза.