Родени в държавата Спекула
/ брой: 1
Индексът на тръжните цени нараснал от 1,784 пункта преди Коледа до 1,825 в края на 2010 г., съобщиха от Държавната комисия по стоковите борси и тържищата (стр. 6). Цените на храните на едро рязко дръпнаха нагоре, сложиха заглавия информационните сайтове.
А за студения душ при цените на дребно, който усещаме непрекъснато, управниците научиха едва около празниците. Тогава за "надутите" цени разбра и министърът на земеделието и храните Мирослав Найденов. И се възмути! При последната си за 2010 г. поява на живо пред медиите той рапортува, че качеството и сроковете на годност на храните били в рамките на стандарта. Това показала ведомствената проверка, отново превърната в пиар акция, но цените... "В Европа и в целия свят цените падат, а при нас?", направи опит да попита риторично министърът. Чул обаче плахия въпрос: "А защо е така?", побърза да се отдалечи от микрофона във фоайето на МС и побегна, подхвърляйки: "За това не отговарям аз!"
Кой отговаря за спекулата в държавата, пита ДУМА вече втора година? Не че преди спекула у нас не е имало, ама по време на криза и всеобщо обедняване тежи повече "издръжката" на прекупвачи и търговци, чиито безчинства администрацията по правило не забелязва. Но отчита как успешно се бори с корупцията. А митница между производител, прекупвач, търговец и потребител няма, за да провери Ваньо Танов как стоят нещата и как върви вътредържавната контрабанда.
Закон за спекулата няма и не можело да има, ми обясни наскоро висш държавен служител, защото сме били свободно пазарно стопанство и в условията на конкуренция цените не можело да се фиксират. А защо тогава и на Мирослав Найденов растящият индекс на тръжните цени, който лекичко го е щипнал по джоба, не му се нрави? Кого, ако не министъра на храните, да питаме докога цените по света наистина ще са зависими от природни и политически катаклизми, от капризите на борсите и спекулата на най-едрите играчи, по правило монополисти, а у нас ще растат "от само себе си", особено по празниците, защото видите ли "ден година храни".
Поскъпнало е всичко, ама то у нас винаги е така, ще поклати тъжно глава умореният от лоши новини нашенец. И ще се надява пак да се хване за зелено, реколтата от слънчоглед да е добра, та да поевтинее олиото, а китайският чесън да наспори толкова, че да започнат да ни го подаряват братята китайци. Дарението обаче трябва да е директно, защото българският посредник еша си няма. И на нищото слага разходи, амортизации, ДДС-та, печалба.
В това време управниците се разсейват с близки и далечни дестинации и оправят или международното положение, или двустранните ни контакти с държави, които се интересуват от нас само като от достъпен пазар.
Топлото в парламента унася в дрямка и там никой не се сеща не за забранителни, а за ограничаващи печалбата закони, както е в нормалните държави. Както е и при фармацевтите у нас (аптеките имат регламентирана печалба между 25 и 33%). Последното май не е добър пример, ама като нямаме друг...