Родилката и родителката

Когато нещо е забранено, то е много сладко. Така е устроена човешката психика - от времето на Адам, Ева и ябълката на знанието до наши дни. Така стоят нещата и със сурогатното майчинство - в 20-25 държави е разрешено, в други 20-25 - забранено. В първите хората могат да се ползват от правото си на избор, без да нарушават законите, и с ясното съзнание, че държавата е зад гърба им и ще ги подкрепи или защити, ако нещо се случва не както трябва. Във вторите търсят начини да получат онова, което осмисля човешкия живот - детето, на всяка цена. А цените нямат много измерения, откакто са измислени финикийските знаци. Само че когато човек прави нещо, което е извън закона, не може да разчита на никаква подкрепа от... закона в случай, че се окаже измамен. А това не е изключено, когато са намесени пари. Защото на практика сурогатното майчинство е сделка между трима - бездетна двойка си поръчва дете на здрава жена срещу определена сума.
България прави стъпки за присъединяване към първата група държави. Основният въпрос е: "Това добре ли е или е рано за нашенеца?"
От около четвърт век медицинската наука дава възможност жена да изоси и да роди дете, заченато от яйцеклетката на друга жена. Въпросът е чие е всъщност това дете - на хората, които са го заченали, или на жената, която 9 месеца го е отчувала в себе си? Чувала съм два варианта на една и съща притча - за спора между биологичната майка и осиновителката чие е детето. Според единия вариант осиновителката била готова да се лиши от ръката си, само и само детето да е добре, в другия - родната майка. Всъщност майчинството най-вероятно е въпрос на... гледна точка. Защо иначе би имало толкова много изоставени деца в България? Очевидно често родителката не е равнозначно понятие на родилка.  
Българският парламент се опитва да осигури необходимия комфорт на бъдещата родилка, като дава със закон 87 дни отпуск поради бременност и раждане, като 45 от тях да са преди раждането. Останалите 365 дни отпуск по майчинство са за... майката, от чиято плът и кръв е детето и която ще го отгледа и възпита. Таткото, като всички български татковци на бебета, ще има право на своите 15 дни отпуск.
Законодателят се опитва да осигури комфорта и на генетичните родители - сурогатната майка да им е роднина, да не е имала гинекологични страдания, да има вече едно свое дете, да е между 25 и 42 г... А и двойките могат да прибягнат до сурогатно майчинство при строги медицински показания.
Въпреки множеството ограничения, нашенецът не е освободен от съмненията, че узаконяването на майчинството под наем може да се превърне за някого в... печатница за пари. Дали има основания за това? Или е по-добре просто да направи справка с холандското и британско законодателство - в тези страни сурогатното майчинство е разрешено при строги ограничения и абсолютна забрана за комерсиализация. В тези страни и броят на изоставените за осиновяване деца е много малък. От друга страна, човек би се запитал какво общо имат осиновяването и сурогатното майчинство?