Родолюбие и признателност

Катя Т. КОМИТОВА

В деня на Ботев - 2 юни, и в годината, когато цяла България тържествено отбелязва 135-годишнината от Априлското въстание, в с. Розово, община Брацигово, бе открита мемориална плоча на трима опълченци-розовци. Това бе истински празник на родолюбие и признателност. Дошли бяха наследниците им от София, Пловдив, Пещера, Брацигово, както и много местни хора.
Розово е малко село, но близостта му до революционно Брацигово допринася населението активно да участва в историческите събития и борби в името на народа и родината.
Два месеца преди Априлското въстание великият син на Брацигово и България Васил Петлешков лично учредява местен революционен комитет и води разяснителна работа сред населението.
Българското опълчение по време на Руско-турската освободителна война от 1877-1878 г. брои над 7400 души доброволци. Трима от тях са от с. Розово, тогава Чанакчиево - Ангел Дим. Гюргаков (Акробата), Димитър Ст. Златанов и Петър Илиев Сизов (Комитата).
И тримата произхождат от бедни селски семейства, растат здрави, буйни и смели, не понасят своеволията и жестокостите на турския поробител. Когато научават за българското опълчение, без колебание, без да се съобразяват с нищо и с никого, тръгват пеша и успяват да се доберат до Плоещ, където се записват и участват във военните действия от началото до края на войната.
Има тежко ранявани, лекувани в Кишинев и Одеса, а Димитър Ст. Златанов по чудо остава жив, зарит от турска граната с тежки усложнения, които стават причина да бъде освободен.
Тук Петър Сизов-Комитата се запознава с Тодор Чомов от Брацигово и воюват заедно до края на войната. В жестоките неравни боеве при Стара Загора, Шейново и Шипка проявяват нечуван героизъм, храброст и себеотрицание. Комитата бил знаменосец. Тодор Чомов разказвал, че благодарение на готовността му за саможертва и притежанието на високи воински добродетели е допринесъл за разгромяването на укрепения турски лагер край с. Шейново и е успял да спаси българското население в селото. От поведението и смелостта, която проявява Ангел Д. Гюргаков по време на боевете, той получава името Акробата, т.е. ловък, сръчен, бърз, смел, енергичен, точен.
Петър Сизов за храбростта и проявената саможертва е наречен Комитата, а по-късно с царски указ фамилията му се преименува Комитови, както е и досега. Много внуци, вече и праправнуци носят техните имена.
За да не потънат имената им в забрава, инициативен комитет от наследниците им реши да се направи мемориална плоча на тримата опълченци.
Благодарение на разбирането и съдействието на общинския кмет Васил Гюлеметов и отговорността на кмета на селото Йорданка Петкова мемориалната плоча е вече реалност, а основният камък е дарение от братята Стоичко и Димитър Сендреви.
Общинският кмет Васил Гюлеметов откри мемориалната плоча, на която блеснаха строгите, смели и мъжествени образи на опълченците-герои с думите: "Тези опълченци са вашата и нашата гордост. Пазете подвига им. Останете им верни! Всеки народ трябва да знае своята история, защото народ без история няма бъдеще!"
Отец Паун освети паметника във възхвала на подвига и благослови делото им. Бяха поднесени много венци и цветя.
Заслужено право имат розовци да се гордеят с тримата опълченци. Какво по-голямо доказателство за родолюбие, патриотизъм, саможертва и готовност да се биеш и умреш за свободата на родината и народа си, да оставиш дом, немощни родители, жена и дребни деца, за да тръгнеш пеша и да се добереш до мястото на опълчението. И да воюваш с високо поставената цел, че заедно с руските бойци трябва да се премахне турският ярем завинаги.
Няма по-скъпо от паметниците на признателност и почит, които напомнят за страданието и мъчението, за болката и за героичния подвиг, с които измерваме нашата духовност и величието ни като народ.