Роман за разтуха и размишление

Разбира се, че това заглавие е само закачка. Но "Две очи любов" на Надежда Захариева (издателство "Летера") в никакъв случай не е класически роман, а и не можем да кажем, че тя ни е заляла с романи. "Сливи за смет" е първият й роман, и то с определението "почти роман"... Това говори за един особен пиетет към жанра.
...Написаното с труд - чете се леко (Пушкин)! Но тук има такива мъдри изречения, че ако речеш да си направиш извадки, няма да ти стигне един лексикон!
Аз имам, оказа се, две допълнителни причини за любопитство към тази книга: първата, че тя започва с изречението "...Не ти ли писна да се влачиш с тия допотопни влакове!" Прекарал съм една значима част от живота си по влакове; дори пиеса написах, рискувайки да повторя всичко, правено за и в превозни средства...
На корицата на книгата четем: "Един ръкопис на психоаналитичка, погазила Хипократовата клетва и записвала тайно разговора на три свои пациентки". В романа се пресичат съдбите и характерите на три жени, но без сложни възли и пресукваници, без главоломни падове и възземвания. Тук потокът на съзнанието не пречи на потока на асоциациите и фантазията. Посвещавайки ни в стила и в техниката на разказа, в изграждането на характерите, авторката още в първите страници ни говори за "подслушването" и подсилва иронично смисъла на онова, което можем да наречем прислушване в душата человеческа...
За Надежда обаче иронията е не само прийом, но и светоглед. Тя не омаловажава значимите неща, но не пропуска да подиграе високомерието. В началото авторката сякаш не може да се насити на свободата да говори; да говори свободно, без задръжки, без съобразяване с каквито и да било норми и канони. Първите страници са оголен размисъл върху материала, от който се създава едно четиво. Писателката Кира анализира другите, но се надсмива и над себе си. Като откровено съчувства на читателя: "Само дано, докато ми олеква на мене, не ви става тежко на вас!" (с. 103)
Надежда Захариева владее словото по начин, който й позволява да пародира, да иронизира. При това на изключително професионално ниво. Но емоциите и откровеността й са в границите на високата конвергенция (любимият термин на героинята Кира Берова, която от Кира Берова става Лира Церова!). Тук освен дивергенция наблюдаваме и иронична игра.
Няма дефицит на хумор в романа на Надежда Захариева; авторката непрестанно се весели! "Сложиха ми диагнозата: вече съвсем спокойно мога да си говоря на глас! За всеки случай продължи наум. Нямаше защо някой подслушвач, който да става свидетел на думите й..." Продължавам цитата: "Грозеше я опасност читателите да я идентифицират с героинята. Защо я нарече Лира Церова! Алюзията с нейното име Кира Берова - беше очевадна. Всеки би сложил равенство между авторката и нейната лирическа героиня. Не би било грешка впрочем. Автобиографични елементи нямаше да липсват..." (с. 68)
Да, автобиографичното съпътства неизменно авторката на "Две очи любов". Тя не го и крие, нито се старае да го отвежда встрани, в "пета глуха"... В това е и цялото очарование на книгата й!