Ротационен кмет II

Александър Симов

Има нещо мистично в политическата атмосфера на Перник. 

Нещо толкова ротационно, че на случаен зрител му идва да повърне от отвращение. Та точно от тази земя на екзотика, страсти и обществен окултизъм долетя новината, че СДС-Перник подкрепя за нов мандат Станислав Владимиров. Новината гръмко е била съобщена от лидера на сините в миньорски град Юлиян Ситарски. 

Забавен факт - само десетина дни преди това Ситарски се беше обявил срещу Владимиров, та май се наложи от София да му пращат политически комисари и офицери, които да му набият канчето и да го върнат в правилния коловоз.

Ето ви малко поезия от новината за СДС: "сините оценяват като успешно в интерес на местната общност управлението на действащия кмет Станислав Владимиров...".

Нека да си припомним - през 2019 година Владимиров беше кандидат на БСП, дощъл на вълната на това да въздаде справедливост срещу проваленото управление на ГЕРБ в града и кръговете на кметицата Вяра Церовска, които доведоха до невиждана водна криза.

Очевидно кметуването на Владимиров така е наказало ГЕРБ, че сега те искат да го подкрепят за нов мандат.

Ако сте си мислели, че Явор Божанков е единица-мярка за повратливост, то запознайте се със Станислав Владимиров. 

Зад него на изборите ще застанат ГЕРБ, СДС, ПП/ДБ, а и самият той ще си направи собствена партия, за да може да си има персонални общински съветници.

Владимиров, който с години се рекламираше като лявата съвест на БСП, днес вече прилича на феодален господар, който е стегнал в усмирителна риза всички политически процеси в града си. 

Не напразно точно партиите на олигархията се нареждат зад него. 

Тези, които той трябваше да накаже вече са му най-искрени фенове. Прегръдките с Борисов в крайна сметка му се отплатиха - цялата управляваща некоалиция, ротационното мнозинство на България подкрепя Владимиров.

Дотук с надеждите за промяна.

Дотук с идеята, че Перник може да е различен.

Дотук с кмета - носител на леви идеали.

Парадоксалното е, че днес точно БСП в Перник има тежката задача да намери алтернатива на цялата политическа ротация на Владимиров.

Защото всеядността е най-болезненият белег за феодализъм. 

Вместо да бъде място, където идва политическа пролет, Перник е станал застояло блато, в което старите динозаври и крокодили пируват. Оказа се, че точно старият Перник, градът на революционните идеали, се е превърнал в ротационната столица на българската политика. Онази ротация, която показва цялата гнилоч на битието ни и създава паяжините, които задушават надеждите за ясна промяна. Водната криза може да я няма. Но днес бедствието е в лицето на самия кмет.

Станислав Владимиров няма как да назначи целия град на работа в общината. Тоест рано или късно перничани ще прогледнат как ги ротират. Отново. 

И отговорът им ще е болезнен...