РОЖДЕНИЕТО

Не зная дали около рождения си ден ДУМА е била в сатурнова дупка, както казват, че става с нас, човеците, но и вестникът е жив организъм, сам се грижи за здравния си тонус и социалния си статус, пък и за позициите си на пазара. Но колко дупки по стръмния си път избегна вестникът в годините от 4 април 1990 г. насам! Настръхвам, като си помисля, че ДУМА можеше да потъне в някоя от тях - и край. Както потънаха в небитието "Демокрация", "Подкрепа", "Свободен народ", "Права и свободи", "Континент", "Поглед" - на два пъти... И ако вестникът и днес е по будките, то е защото е духовен хляб, без който читателите му не могат. Времето доказа, че и българското общество не може без него.
ДУМА щеше да е по-тиражна, ако се откажеше от принципите си. Но в нея всичко трябва да бъде истинско - от сензацията и забавата до коментара и анализа. Не мислете, че вестникът благоденства. Излиза благодарение на издателя му, на централата на БСП, на читателите му и на тия, които го правят. Оцеляването на вестника на лявата идея не е лесно в компанията на тиражните таблоиди, които ни връщат все повече към "буржоазното магарешко газетарство", ако си послужим с думите на Йосиф Хербст, към времето на Гочоолу и Дочоолу.   
 ДУМА първа у нас издигна информационното начало като основно градиво, тя изненада всички, които я свързваха с миналите представи за печата. От рождението й бе заложено разбирането на Стефан Продев: "Светът е информация, всичко е информация. Дори и човекът. Дори и идеите". През много кръгове на ада премина модерният вестник: Фори Светулката го анатемоса, десните екстремисти и лумпени го прекръстиха на "Чума", имуществото му бе конфискувано, неколкократно бе спирано издаването му, непрекъснато бе обстрелван от печатните и електронните медии, и то с жестокост, ограничаваха достъпа му до рекламодателите, беше време, когото го яхнаха издатели, само за да го доят, а и свои се отричаха от него заради плурализма и свободомислието му. "Творците на храброто слово", както наричаше Стефан Продев репортерите и редакторите с признателност за безстрашността им и вярата в идеала, бяха обиждани, гонени и преследвани, дори бити и съдени, бяха лъгани и пренебрегвани. Имало е злоба, но и завист.
 Като че ли мина времето, когато наши читатели свиваха така вестника, че да не се вижда главата му или се спъваха в името му, сега се твърди, че има свобода на словото. Днес привидно няма нищо страшно да си купиш от будката ДУМА. Битката с ДУМА е повече икономическа - по хайдушките правила на пазарната икономика, която съвест няма. Вестникът не стига до потенциалните си читатели, тъй като основните разпространителски фирми са собственост на медийните империи. Най-големите рекламодатели - хипермаркетите и разните ми там търговски вериги, имали принципи - не рекламирали в партийни вестници. ДУМА носи клеймо на партиен вестник, макар че телевизиите и тиражните всекидневници са много повече партийни, най-често служат на управляващата партия - то не са поклони, то не са подмазвания, то не са ливрения. Да сте видели някога в ДУМА да се въртят като палета около Станишев или Първанов? Дочакаме ли такова падение, вестникът е взел-дал. Виждате, че в медийното пространство си знаят и баят едно и също: дуелът, битката, войната за лидерския пост в БСП. Друго не виждат. А левият вестник трябва да мисли каква политика ще очертае партията, за да се спечели доверието на народа. ДУМА се стреми да бъде европейски вестник и в същото време да мирише на българското - да защитава националните интереси и идентичността ни.
 Думите за свобода на словото и печата се превърнаха в дрипав лозунг, особено след като няколко "герои на нашето време" натрупаха лой, лъснаха косъма, напазаруваха си вестници и телевизии, направиха си медийни феоди, нещо, което не смущава никого - най-малко комисията за конкуренцията. Между газетите им вече прескачат искри с висок волтаж, илюстрация на мръсната война между корпорациите. Не сте забравили как Бойко Борисов рекетира медиите с писмо питане "има ли я цензурата" и всичките дружно му направиха метани, от които и Бай Ганьо би си изчервил. Знае се, че ако медиите не са свободни, няма свобода в държавата. Затова ДУМА е остров - наистина свободен, независим вестник. Защото си е запазил морала, който не му позволява да измени на корена и на името си. Казват, че бъдещето е на етичната журналистика. Значи пътят е прав!
  На рождените дни на ДУМА, докато беше с нас, Стефан Продев обикновено казваше: "Просто духаме свещта върху тортата и продължаваме напред". На "думаджиите" и днес друго не им остава. Честит рожден ден и от нас, вашите колумнисти!