Рушене и съзиждане

Българинът много го бива в рушенето. Доказва го през последните десетилетия, утвърждава го и в отношението си към паметниците, издигнати в близко и далечно минало да почетат хора или събития. Затова и за никого няма да са изненада резултатите от анкета за бъдещето на монумента пред НДК сред софиянци, която показва, че на повечето от участниците в нея унищожаването им идва отвътре. Или пък просто искат да станат известни с оригинални идеи, които изравняват паметник за 1300 години България до ливада.
Всъщност резултатите от подобно непредставително допитване не са толкова фрапиращи. През последните години монументът е ставал жертва на какви ли не гаври. Предпоследната го превръщаше дори в гигантска бяла катерица. И какво излиза - че ако на българина му се даде свободата да изкаже на воля позиция или мнение, той няма да знае как да я използва? И че умее да я употребява само с деструктивни цели? Дано случаят е изключение и не се превърне в правило. Дано авторите на разрушителните идеи да са подведени или просто да са майтапчии, които искат да оповестят публично хрумките си.
Истината е, че виновните са други. Онези, които години наред не правят нищо за обновяването на паметника, за запазването и обезопасяването му. Онези, които го оставиха да се руши, да стане рисков и грозен в очите на българите, в чиято възхвала е издигнат в крайна сметка. Сега всички отговорници очакват някой да поеме функциите им, да даде идеи за бъдещето и да реши "проблема", за да излязат чисти от години точещия се скандал. И така се стигна до ситуацията, в която няма да е важно какво ще се появи след паметника пред НДК. Единственото значимо е, че отново ще се заличи част от историята ни.
Докога?