РУСИЯ И САЩ ЗАПОЧВАТ „ПЕРЕСТРОЙКАТА“ НА СВЕТА

Джордж ФРИДМАН*

Geopolitical Futures

От 1945 г. до 90-те години на ХХ в. световният ред се основаваше на противопоставянето между САЩ и Съветския съюз.
Този ред бе изпълнен с конфликти, опасности и идеологически разногласия, каквито всъщност са всички подобни системи. Но тогава поне съществуваше система на организация, базирана около двете велики сили. След разпадането на Съветския съюз, Русия, макар и непокътната, беше в състояние на безпорядък, защото бе загубила сателитните източноевропейски държави, които я изолираха от враговете й в Западна Европа - НАТО и Съединените щати. До голяма степен войната в Украйна започна, за да се възстановят тези буферни държави. Тя започна и за да възроди руската държава, и за да я реабилитира като велика сила.

Но войната бе неуспешна. Москва завзе само около 20% от украинската територия и така и не успя да възстанови желания буфер. Войната отслаби руската икономика и застраши режима, като предизвика размирици и опит за преврат, които Москва успешно потуши. Русия направи това, което умее най-добре: тя се провали, но оцеля. Сега Русия трябва да изработи стратегия за бъдещето, която ще е нещо повече от оцеляване.
На 11 февруари САЩ и Русия си размениха затворници, след като президентът Путин заяви, че отношенията между САЩ и Русия са застрашени от срив. От своя страна президентът Тръмп заяви, че телефонните разговори между тях са постоянни.
По-късно Тръмп разговаря с украинския президент Володимир Зеленски. Всичко това е съвсем нормален процес на преговори: едната страна заплашва да напусне масата, другата проявява търпение и в крайна сметка и двете страни постигат малки споразумения. За да разберем геополитическото значение на всичко това, трябва да разгледаме позициите и стратегиите на Русия и САЩ в тези преговори.
Русия е в процес на преразглеждане на отношенията си с останалия свят, като същевременно запазва държавата си, изгражда здрава икономика и упражнява външно влияние. От стратегическа гледна точка проблемът на Русия е, че тя е огромна страна, уязвима за потенциални противници. Нацията не би могла да възстанови позициите си без единство, а единството изисква мощен военен и икономически център.

Неуспехът на Русия да завладее Украйна

създаде икономическа и дори военна заплаха от страна на Европа. На изток Русия е изправена пред Китай, който е неин исторически враг, с когото тя е водила гранични войни, дори когато и двете страни са били комунистически държави. В ООН Китай не гласува в подкрепа на Русия при нахлуването й в Украйна. Китай много повече се интересува от отношенията си със Съединените щати и Европа, отколкото от всичко, което Русия можеше да предложи. Стратегически погледнато, Русия трябваше да спечели войната категорично, за да демонстрира своята мощ. Но тя не успя и сега няма стратегически съюзник, който да има интерес да я подкрепи. С други думи, Русия няма стратегическа противотежест.
Дългосрочният противник на Русия са Съединените щати, които осуетиха руската стратегия в Украйна. САЩ нямат екзистенциална заплаха пред себе си. Европа е разделена, Китай има значителни икономически и вътрешни проблеми, а военните му сили в момента не са в състояние да предизвикат САЩ. Следователно Русия трябва да приеме настоящата си отслабена позиция или да се справи със Съединените щати.

САЩ имат история на сключване на немислими съюзи

с бивши врагове. Голямата стратегия на САЩ се основава на опортюнизъм и гъвкавост, а страстите й са запазени за вътрешните концепции. Тръмп демонстрира системна непредсказуемост, което означава, че си е осигурил максимална гъвкавост при преговорите с Русия. САЩ не са застрашени на световната сцена, което им дава възможности за избор в преговорите. По време на предизборната си кампания Тръмп заяви, че войната в Украйна е европейска, а не американска. За Вашингтон страхът бе, че Русия под съветско управление ще доминира в Европа и така радикално ще промени баланса на глобалните сили. Ако до 2022 г. това бе американското опасение, последвалият провал на Русия го преустанови.
След като няма достатъчно силна армия, която може да нанесе пълно военно поражение на Украйна, на Русия не й остава нищо друго, освен да се съсредоточи върху икономическото развитие. Това е много дълъг и потенциално опасен път, тъй като оставя Русия военно уязвима. Другият вариант е да се постигне споразумение със Съединените щати. Вашингтон няма морални задръжки да пренебрегва идеологията и поведението си, за да формира стойностни отношения. Ако бъде постигнато разбирателство, САЩ ще бъдат освободени от отговорността си за европейската сигурност. Това ще елиминира и напразната надежда на Китай да създаде съюз с могъща сила и ще му даде повече пространство, за да се грижи за собствените си интереси. Националният интерес управлява всичко, а националният интерес се определя от силата.

Прекратяването на една война

е по-лесно, когато едната страна е спечелила, а другата е загубила. Много по-сложно е да се наложи дългосрочен мир, а не краткотрайно прекъсване, ако липсва решителен резултат. Сега това е проблемът. Подобно на Германия след Втората световна война, Русия трябва да постигне икономически растеж, в който САЩ могат да участват.
Но Русия си е Русия. Затова трябва да се проявява предпазливост, докато тя се възстановява.
Преговорите ще са болезнени и изпълнени с обиди, сривове и заплахи. И над всичко това виси заплахата от ядрените оръжия, които според мен нямат отношение към преговорите. Защото взаимно гарантирано унищожение означава едно: който и да нападне, ще бъде мъртъв заедно със семейството си в рамките на час...
С времето преговорите ще дадат плод, за който дипломатите ще си припишат заслуги, въпреки че именно суровата сила е решила резултата.

* Американски политолог, основател и директор на частната информационно-аналитична разузнавателна компания „Стратфор“. Фридман е роден в Унгария, в еврейско семейство, което преживява Холокоста през Втората световна война. През 1949 г. семейството му се мести в Австрия, а няколко години по-късно - в САЩ