06 Август 2021петък00:55 ч.

Калоян Куманов

Срещи

Калоян Куманов:

С акордеона докосвам душите на хората

Процесът на научаване, усъвършенстване, професионализъм изисква работа, мотивация и не винаги е забавление, убеден е прочутият музикант и виртуозен инструменталист

/ брой: 120

автор:Альона Нейкова

visibility 577

КАЛОЯН КУМАНОВ е роден в Добрич, но завършва АМТИИ "Проф. Асен Диамандиев" в Пловдив. След като се дипломира в България, е приет в Държавния университет на Барселона, където специализира музикална педагогика и дирижиране. В родината на коридата и фламенкото става coлиcт и пъpви акордеон в Акордеонния оркестър нa Caбaдeй c диpигeнт Mигeл Анxeл Maecтpo. В този състав гастролира не само из цяла Испания, но и стига до Музикалния театър на Менделсон и Йохан Бах Хале в Лайпциг. Преподава акордеон, пиано, солфеж и хор в консерваторията Лисеу. Вдъхновява учениците си в Музикалната школа "Opфeo Гpacиeнc", както и в Музикалната академия на остров Meнopкa, където e и пъpви диpигeнт нa Акopдeoнния оркестър. Прочува се като един от малкото музиканти в Европа, виртуозно изпълняващи класически произведения на акордеон, и приема за лична мисия да промени отношението към този многопластов инструмент. Наскоро решава да зареже преуспяваща кариера в Испания, за да се върне у дома. Заради носталгията и желанието да твори на световно ниво в собствената си страна, създава Leyenda (от исп. - легенда) и дава началото на Kaloyan Kumanov project.


Интервю на Альона НЕЙКОВА

- Какво си спомняте от момента, в който за първи път взехте в ръцете си акордеон, Калояне? От този инструмент ли се зароди любовта ви към музиката или е имало и други?
- На две години ми е първата снимка с акордеона. Бяха ми купили от Русия един много мъничък, зелен, 12 баса. Спомням си, че когато вече бях на 4 или 5 години, не исках да се разделям с него, дори и като играех с децата навън. И понеже не ми го даваха да го вземам навсякъде с мен, аз намерих една пластмасова туба, която ползвах като акордеон, и я носих навсякъде с мен. A любовта ми към музиката явно е била от по-рано. Почти нямам спомен как съм прекарвал часове, качен на един бюфет с ботушите (защото уж съм излязъл да играя), и съм слушал много народна музика.
- Какво бе за вас времето, когато учихте в АМТИИ "Проф. Асен Диамандиев" в Пловдив? Защо решихте да продължите образованието си в Държавния университет на Барселона?
- Имах прекрасни студентски години в академията, с голямо желание да науча много важни неща за музиката. Те по-късно, вече като солист в различни проекти и формации по света, ми бяха много полезни.
- Специализирате музикална педагогика и дирижиране в класа на прочутия испански диригент Едмонт Елгстром и д-р Роса Мария Жирбао. Какво означава за вас фактът, че имахте възможност да общувате с такива именити професионалисти в бранша? Кое ви направи най-голямо впечатление от срещите с тях?

- Барселона беше мой дом в продължение на 11 години, в една доста важна част от живота ми. Там израснах много - в музикално отношение, социално и интелектуално. Университетът на Барселона ми показа как да използвам различни музикални похвати, срещна ме със страхотна музика и доказани имена, сред които са Роса Мария Жирбау и професор Елгстром. С тях сме били дълги часове на лекции, а и извън тях. Контактът с личности от този ранг те кара да мислиш различно. От такива хора се научават много тънкости в занаята, а и отделно те знаеха как да ни шлифоват и как да ни провокират да израстваме.


Калоян Куманов иска да покаже, че акордеонът не е обречен само на фолклора


  • Вие самият преподавате в консерваторията Liceu. Как успявате да възпламените учениците си? По-голям ли е интересът сред младите към свиренето на акордеон и музиката като цяло?
    - Аз, по принцип, имам невероятна енергия и съм зареждащ темперамент. Както обичам да казвам, много е важно да се чувствам добре, защото тогава ще накарам и хората да се чувстват така, а това се отнася и за учениците ми, и за работата ми. Но въпреки всичко, понякога е трудно да държиш мотивацията им винаги на ниво, обаче това е глобален проблем вече, не е само в Испания, нито в България... Май трябва да го приемем, колкото и да не съм съгласен, защото процесът на научаване, усъвършенстване, професионализъм изисква работа, мотивация и не винаги е забавление.
    - Кога и как усетихте, че акордеонът, познат като инструмент от близо две столетия, може да звучи модерно и през ХХI век?
    - Винаги съм търсил това звучене в този инструмент и съм знаел, че може да се постигне. Опитвам се да го показвам и тепърва ще правя музика с акордеона, която ще изненадва. Искам всеки да чуе какви необятни възможности има този инструмент.
    - Защо все пак решихте да оставите преуспяваща кариера в Испания и да се върнете в България? Не се ли боите да се разочаровате от отношението на родните власти към хората на изкуството?
    - (усмихва се) Да, вярно е. Там имах всичко и се чувствах добре. Концертирах постоянно, преподавах в елитни учебни заведения и бях много ценен... Но не знам какво се случи вътре в мен и реших да правя всичко от България и донякъде за България. След създаването на Leyenda ми звъняха колеги и преподаватели от консерваторията и университета в Испания, и дори от Англия и САЩ, и ми казваха: "Ей, страхотно е, ти знаеш ли, че такъв продукт няма почти никъде!" И това ме прави щастлив, защото излиза от тук, от България. А колкото до властите и културата, ами... Аз и много мои колеги правим всичко, което трябва, нашата музика да остане и да я бъде. Благодарим на вас, медиите, и на хората, които се грижат за това наше изкуство.
    - С какво точно е ценен The Bugari Armando - акордеонът, на който свирите в последно време?
    - Когато за пръв път го видя лютиерът ми, ахна и каза: "Калояне, инструментът ти е уникален, да знаеш, че все едно имаш цигулка Страдивариус в ръцете си - с това мога да го сравня!"
    Този акордеон наистина е страхотен и в България, за съжаление, няма такива. Подобни модели се произвеждат много рядко. Уникалността му се изразява в това, че акустичната му кутия е от специално дърво, което се обработва дълго време и по специални методи. А още по-уникален го прави фактът, че самото дърво е съхнало по естествен начин над 20 години. Това създава съвсем друг вид акустика на звука.
    - Вие сте coлиcт и пъpви aкоpдeoн в Акоpдeoнния opкecтъp нa Caбaдeй. Колко души свирят в този състав? Има ли и други чужденци, освен вас?
    - Бях солист в продължение на 11 години в двата централни акордеонни оркестъра на Каталуния. Акордеоните бяхме 14 в състава на консерваторията към Сабадей и 26 в оркестъра на Барселона. Други чужденци нямаше освен мен и се чувствах прекрасно. Бях им като сладкиш талисман, както се шегуваха те (смее се).

  • Събира в звезден тим Стоян Янкулов-Стунджи (барабани), Ангел Дюлгеров (китара) и Евелин Демирев (кийборд)

    - Как успяхте да убедите Стунджи и други наши музиканти за създаването на Leyenda? Имате ли вече планирани изяви с тази формация?
    - Мисля, че им е хареса идеята за този музикален продукт и затова всички се чувствахме страхотно по време на създаването на Leyenda и по-късно на снимките за клипа.
    - За вас казват, че боравите с инструмента си отвъд нормите на очакваното. Как го постигате? За какво мислите, докато свирите?
    - Мисля как да докосна душите на хората с музиката си и същевременно с това тя да бъде стойностен продукт. Тази задача е постижима, но не е лесен пътят до там. Изисква се доста труд и енергия. Изтощителен е процесът да влизаш в разбиранията и възприятията на широк кръг от хора, за да им дадеш усещане, което да им хареса, и въпреки това то да не е от тези "лесносмилаемите".

  • Балерината Лиляна Попова от Държавна опера в Пловдив развихря видеото в танц

    - Кои са най-големите стереотипи за акордеона, които ви се е налагало да преодолявате?
    - В Испания бяха едни, тук, в България, са други. Но аз малко живея в мой си свят. Искам да правя музиката, която усещам, и тя да достига до много хора, защото я създавам с много добра енергия. Ако повече мислим така, и стереотипите ще са други.
    - Налагало ли се е да свирите на акордеон по необичаен начин или на нестандартно място?
    - Може би тогава, когато бях вързан с едни въжета и летях по сцената (усмихва се). Това беше по време на спектакъла Beauty proof в Барселона и много беше неудобно за свирене.
    - Как ви понесе пандемичната обстановка? Повлия ли на желанието ви да свирите или да творите? Как преподавахте на учениците си - може ли музика да се учи дистанционно?
    - Ами фактът, че започнах и направих първия си такъв самостоятелен проект по време на пандемията, отговаря на въпроса. Ако щете ми вярвайте, колкото съм в по-трудна ситуация, толкова съм по-креативен. Това може би ми е останало от спорта: когато съм срещу по-силен съперник, се мобилизирам повече. Има общо и със силния характер и непримиримостта.

  • Със Стунджи владеят ритмите до съвършенство

- Какво най-много ви липсваше в тази ситуация на принудителна изолация - и в чисто човешки, и в творчески план?

- Концерти ми липсват, публиката ми липсва. Не ми допада този страх, който се насади у хората. Казах вече, че съм доста непримирим и се бунтувам много в тази т. нар. пандемия и към начина на дирижирането ѝ. Но това не е просто ей така, нещо случайно, което ни се стовари. Виждам, но не мога да променя нищо съществено. Ще ми се да сме по-развита цивилизация, но в правилната посока, да знаем кога да сме борбени и кога да сме смирени, да сме по-добри. И ненапразно казах, че винаги мисля, като създавам музика, да е с добра енергия.

Снимки личен архив


Видео можете да видите тук: LEYENDA

Пеканов оптимизира Плана за възстановяване

автор:Дума

visibility 127

/ брой: 150

Световните цени на храните тръгнаха надолу

автор:Дума

visibility 136

/ брой: 150

90 на сто oт xoтeлиepитe oчaквaт липca нa кaдpи

автор:Дума

visibility 110

/ брой: 150

Израелската авиация удари Ливан

автор:Дума

visibility 137

/ брой: 150

Наши огнеборци гасят пожари в РС Македония

автор:Дума

visibility 121

/ брой: 150

До 70 000 души участвали в хибридната война срещу Минск

автор:Дума

visibility 127

/ брой: 150

Неспирен конфликт между Израел и палестинци

автор:Дума

visibility 370

/ брой: 150

На инат

автор:Павлета Давидова

visibility 159

/ брой: 150

Двата полюса на семейство Филови

visibility 149

/ брой: 150

Да знаеш да станеш от масата

автор:Константин Иванов

visibility 156

/ брой: 150

Себеуважение

автор:Ина Михайлова

visibility 347

/ брой: 150

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ