С гените на Шумахер
/ брой: 72
Анна Розе
Броят на автомобилите в Русия и Германия е приблизително еднакъв. Жертвите на ПТП при германците обаче са шест пъти по-малко.
Каква е причината за тази разлика? Известно е, че германците са също любители на високите скорости. Помагат ли добрите пътища здравите коли да намаляват пътните произшествия, или причината е в особения начин на шофиране?
Кой германец не обича високите скорости!
Една от особеностите при националното шофиране в Русия и Германия най-добре се вижда от високо. Когато самолетът в Берлин или Москва тръгва да каца, когато вече се виждат улиците в града, веднага на очи се набива и разликата в стила на шофиране. Германците се движат стриктно в своите ленти, без да нарушават границите им. Затова отгоре колите изглеждат като вериги цветни мъниста. В Русия обаче колите-мъниста са разсипани хаотично по асфалта. Шофьорите хвърчат без каквото и да било уважение към ограничителните линии.
Самата аз не шофирам и затова мога съвсем безпристрастно да разсъждавам за случващото се по пътищата. Когато германският ми съпруг шофира в Германия, разговорът ни често се прекъсва от ругатни. Като се вслушаш в репликите, можеш да помислиш, че всички шофьори в Германия са престанали да спазват правилника. Разбира се, това е само привидно. Просто там, където се спазват правилата, веднага се забелязва и най-малкото отклонение от тях. Съпругът ми, който за много години нито веднъж не е попадал в ПТП, признава: той не би могъл да шофира в Русия. Какво ли не изтърпя той като пътник в руско такси.
Веднъж бързахме за гарата, шофьорът ни се стараеше с всички сили. "Жигулата" ни изхвърча на релсите и едва успя да се шмугне пред идващия насреща трамвай. По пътя към консулството друг шофьор тръгна насреща по улица с еднопосочно движение. Друг пък се опита да заобиколи задръстване, като се качи на бордюра и наклони колата под ъгъл от 45 градуса... Това, че останахме живи според съпруга ми, е чиста случайност.
Ех, пътища...
В Москва често ни вози опитен таксиметров шофьор с прякора Шумахер. Във фирмата го нарекли така, защото в средата на 1990-те често ходел до ФРГ. Сергей (това е истинското му име) харесва германския стил на шофиране. Казва: истинско удоволствие било след руските пътища да стъпва на хубавия асфалт в Германия, където всички внимателно карат.
Германците обаче също обичат бързото шофиране. Особено по скоростните аутобани между градовете, където на практика няма ограничение на скоростта. И между другото в отношението към това "на практика" също се проявяват националните особености при шофирането. Ограничаване на скоростта на аутобаните, разбира се, има - близо до населени места и на опасни участъци от трасето. И съпругът на московската ми приятелка след едно скорошно пътешествие с кола през Германия сподели с мен: "Всички тези приказки за липсата на скоростни ограничения са глупости. През цялото време карах ту с 60, ту със 100 километра, постоянни ограничения, измъчих се да сменям скоростите".
Германците обаче тези ограничения почти не забелязват. Може би, защото дисциплината на пътя вече е в кръвта им.
В района ни на колите им е забранено да се движат с повече от 30 км в час. И хората не само не се опитват да надвишат скоростта, а се ядосват, ако някой се позволи да профучи с 50 км.
Гостите ми от Москва постоянно се опитваха да научат от нас каква е причината за тази поголовна дисциплина. Микрочипове ли имат германците в главите си? Просто жителите на Германия са свикнали да спазват ред, който дълги години се е налагал чрез големи глоби и неподкупни полицаи.
Нито на един германец няма да му хрумне да предложи на полицай подкуп. Същият пътен патрул ще го арестува за опит за рушвет.
И германците не разбират какво мотивира руските шофьори: кураж, адреналин, смелост? Може би всичко това заедно плюс доста по-различна представа за стойността на живота.
