Събрани думи за достоен човек и талантлив поет

Най-ненадейно до мен достигна още една съдбовна книга - "Момчето с побелелите коси - памет за Иван Стамболиев". Съставител и редактор е проф. Стоян Михайлов.
В тази книга от стотина страници има всичко за човека и поета Иван Стамболиев, с когото се запознах в края на 60-те години на миналия век. Помня, че той с още един негов приятел и акран бяха запасняци в Кюстендил и намерили за нужно да се срещнат с мен. От това време имам приятни спомени, снимки, две от които са включени във въпросната книга. Тя е всъщност избрано от поетичното творчество на поета Иван Стамболиев, издал приживе една стихосбирка - "Преди да падне сняг". Повечето от стихотворенията от тази стихосбирка са включени в семейната сага "Момчето с побелелите коси". Проф. Стоян Михайлов е проявил грижа за затвърждаване по-трайна памет за талантливия поет от Скравена, откъдето е и професорът. В сборника се срещаме първо с текста - предговор на съставителя, следват тридесет и няколко стихотворения, които са достатъчни да разберем с каква лирична душа общуваме. Включен е и раздел публицистика - документални есета из миналото на Скравена и чудесен портрет на писателя Трифон Христовски. Следват спомени на приятели, колеги и родственици на Иван - съпругата Гена Стамболиева, Георги Константинов, Георги Струмски, Марин Кадиев и много други, и още един подобен раздел, но по-специален: Отзиви за стиховете и за личността на Иван. Тук са Матей Шопкин, Христо Чернев, Стефан Поптонев, Иван Вълов и други.
Ще се хвана за споделеното от Матей Шопкин. То е на първо място и е във формата на приятелско писмо. Ето част от него: "Драги Иване, пиша ти с голяма радост - с голяма човешка и приятелска радост, породена от прочита на твоята чудесна поетична книга "Преди да падне сняг". От сърце и душа те поздравявам. Ние с теб отдавна се познаваме, през годините съм чел отделни твои стихотворения, които са отеквали в сърцето ми с доброта и жажда за обич. Но събрани в книга, при това в книга, оформена с изящен вкус, те прозвучават с пленителна сила. От тях се излъчва тайнствената магия на Поезията! Четях стиховете ти с трепет..." Спирам тук. Цитатът е красноречив, защото Матей Шопкин и тук не е спестил своето уважение и вълнение при срещата му с истинската Поезия... и талантливия приятел.
Аз я нямам тази книга на Стамболиев, макар да сме общували доста искрено, но неговата скромност беше пословична. Още по-силно умиление будеше неговата постоянна грижа за болния му приятел Георги Струмски. Затова и споделеното от Георги Струмски за него е знаково: "С Иван Стамболиев ме свързва дълбоко и трайно приятелство. То може да се нарече "кръвно братство". То възникна през романтичните студентски години - 1950-1955..." Тук е и посветеното от Георги Струмски стихотворение на Иван Стамболиев:

През инфарктната възраст вървим през света
като през минни полета.
Всеки ден изживян е една висота,
с яростни битки превзета.

Приближава невидим коварният взрив,
към тебе и мене запътен.
Усмихвай се още - додето си жив.
А додето си жив - си безсмъртен.

Нарекох сборника "Момчето с побелелите коси" - семейна сага. Но според мен тя е повече от това ми твърдение. Защото имаме среща с един уникален слънчев човек, оставил неизличими следи сред съселяните си, сред учениците и учителите в гимназията в Роман, сред приятелите във в. "Пулс", сред поетите на България. Мисля, че оттук нататък трябва да продължи неговото Възкресение, и то главно с включването на единствената му книга "Преди да падне сняг" в литературната панорама. Тя ще продължи неговия светъл живот и После.