Само 1/3 от българите са в състояние да пестят

Най-новите данни на БНБ сочат, че въпреки кризата спестяванията у нас са се увеличили. В края на юни 2010 г. депозитите на нефинансовите предприятия и на домакинства са общо 12.740 млн. броя, като Централната банка отчита, че те като бройка са намалели с 1.3% спрямо юни 2009 г. Общият им размер e за 37.605 млрд. лв., като  депозитите на домакинства са за 25.539 млрд. лв. и са нараснали с 13.4% на годишна база. Депозитите на сектор нефинансови предприятия възлизат на 12.067 млрд. лв. и на годишна база са намалели с 1.1%.
По данни на Световната банка (СБ) по-малко от 1/3 от българите въобще са в състояние да пестят. А други около 30% дори имат дългове. Следователно финансовото богатство на българите е разпределено само върху 20% от населението. Икономистите обясняват, че пестим не защото сме богати, а защото ни е страх за бъдещето. Свободните пари не се инвестират, а се спестяват на влог или вкъщи. Потреблението намалява, а оттам и свежите пари за икономиката. Големите депозити и инвестиции в жилища са положителна стъпка само когато икономиката процъфтява и доходите ни са по-големи от нуждите и разходите. Ситуацията у нас е точно обратната - ниски доходи, ниско потребление и оттам по-малко пари за харчене.
Същевременно и кредитите на населението намаляват, защото отпускането им става все по-трудно. Към края на второто тримесечие на т.г. общият брой кредити на нефинансовите предприятия и домакинства е 2.945 млн. броя, което означава, че на годишна база той намалява с 2.6%. А общият размер на взетите кредити възлиза на 49.923 млрд. лв., като нараства с 2.2% на годишна база.