Само 4% от българите одобряват проекта на ГЕРБ за БАН

Само 4,4 на сто от българите одобряват проекта на ГЕРБ институтите на БАН да се пратят към министерства и академията да не е вече национален център за научни изследвания. Това показва национално представително проучване на социологическата агенция "Сова-Харис", проведено от 2 до 9 декември т.г. сред представителна извадка от 1000 анкетирани над 18-годишна възраст. БАН трябва да се запази като национален научен център, защото науката не може да се развива без такъв център, отговарят 51,3% от анкетираните, още 4% смятат, че и друг път е правена децентрализация на институти, но без полза. Около 40 на сто от хората са отговорили, че им е трудно да преценят, сочат резултатите, огласени вчера. 69,5% от хората смятат, че не е правилно институтите да са зависими от политическата власт.
Проучването е направено по поръчка на БАН. На въпрос какво изпитват, когато се говори за ролята и приноса на днешната българска наука, 20,8 на сто са удовлетворени, че могат да се похвалят с изтъкнати учени, 23,5% са притеснени, че науката се подценява и парите за нея се намаляват, горди от постиженията й са 13,4%. Добрите учени ще се разпилеят при сегашното драстично намаляване на средствата за наука, а сградите наука не правят, казват 30,5% от българите. Ще е погром, в България наука няма да има, смятат 19,3 на сто, връщане назад към безпросветостта виждат 11,4% от отговорилите. БАН допринася в голяма степен за престижа на родната наука, смятат 23,8%, други 30,8 са отговорили "в известна степен". Според 31,3% от анкетираните учените най-добре знаят как да се направи реформа в науката, но трябва да се прави в диалог с правителството. Според 27,6% учените сами трябва да направят реформата, едва според 5,3% трябва правителството да я наложи отгоре. Атаките в медиите срещу БАН са заради интереси към имотите й, смятат 42,7%.
Ако БАН се разформирова, от това печелят отделни икономически групи, казват 26,7% от анкетираните, а според 24,2% - печелят конкурентни институции, кандидатстващи в научни конкурси. Европа би възприела с неодобрение (или с безразличие) закриването на БАН, казват 58,9% от българите. Одобрението за БАН е трайно сред българите, показва сравнението с подобни анкети на НЦИОМ от 2007, 2009 и 2010 г., посочиха от БАН.


В сравнение с предишните анкети този път процентът на отговорилите с "не мога да преценя" е много висок. Това означава или че хората са ошашавени от заливащия ги "диалог" на МОМН с учените единствено чрез медиите по толкова сложна тема, или че народът поголовно върви към опростачване, в което мисъл за наука няма. Ако анкетата бе за "Биг брадър", всички щяха да знаят как да отговорят. В такова общество е лесно една власт да ликвидира националния научен център. То няма да въстане в полза на духовността.