Самуил vs Самоил

Екзотична идея лансира евродепутатът Андрей Ковачев в опит да пребори историческите фалшификации, на които е стъпила политиката на днешна Македония. Гербаджията предложи  Благоевград да стане Самуиловград, за да защитим емблематичния български цар от посегателствата. Тази изцепка е не по-малко малоумна от издънките на съседите ни, понеже на същия принцип би трябвало да преименуваме половин България, която те ката ден си присвояват.
 Това, че съседната ни държава дава половин милион евро, за да величае с филм "македонскиот цар Самоил", е само поредна провокация към България. Само детайл в абсурдите са гротескните исторически лъжи в сценария - "Самоил" се величаел "цар на Светото македонско царство" и се канел "след Византия да се разправи и с България" (да се чуди човек що на пръстена на тоя "Самоил" пише "цар български"). Но вместо да се тюхкаме и още по-зле - да се смеем на щуротиите, дайте да видим защо стигнахме дотук.
Нима нашата държава не знае, че вече много поколения деца в Македония учат от учебници, в които страната ни е представена като чудовище - буквално, което яде достойните македонски чеда? Нима не знае, че от години вече Скопие (в кварталите, които още не са обсебени от албанците) се превръща в монументален паноптикум на крадена история, главно от нас и от гърците? Нима не знае, че там не може публично да афишираш българския си произход? Не знае ли, че ако македонската държава си затваря очите за тълпите свои поданици, атакуващи всеки ден паспортните служби на МВР у нас (с помощта на наши посредници!), то е с едничката цел тия поданици лесно да проникват в страните на ЕС с европейски български паспорт.   
Знае държавата ни всичко това, но едва напоследък прави мършави опити да покаже някакво достойнство. А иначе: "Ще помагаме на нашите братя за ЕС", "там има известни манипулации на историята", "страдат, горките, от детски болести", "прекалена авторска свобода в творчеството" и пр. Ние оставихме Македония да стигне до всепозволеност. Ние оставяме политиците й да обикалят Европа в търсене на някой радетел на балканските разпри да приказва, че "не трябва да се обръща внимание на българските евродепутати, които (ха-ха!) реагират на филми".
Не на филми, господа, а на държавна политика реагира България - насочена срещу нея! Защото това, че обичам комшиите си, не означава, че няма да сложа на място управниците им, които тормозят и мен, и тях. И ако наистина държавата ни иска добросъседски отношения, това не значи да пълзи и да дава хляб на националистите, а трябва най-сетне да назовава нещата с истинските им имена. Не да обявява честване на 1000 години от смъртта на Самуил Български (!), белким някой я разбере. А да реагира като цивилизован политически субект срещу "Самоил Македонски". Цивилизованата политика в цял свят означава дипломатическа нота по такива драстични поводи, означава ясно поставяне на темата в политически междудържавни преговори. И в никой случай не означава мрънкане, на фона на което кръвни братя, обикновени хора в двете държави, са оставени да сърбат попарата на политическите "целесъобразности". В историята на Балканите тия "целесъобразности" винаги са завършвали под ботуша на някоя Велика сила.